Инфлацията от началото на годината (в сравнение юли 2019 г. спрямо декември 2018 г.) е 2%, съобщи Националният статистически институт.. Тези данни не са чак толкова тревожни – били сме свидетели на двуцифрени , а дори и на трицифрени стойности. Проблем обаче е пълната безпомощност на банковите депозанти да съхранят парите си при лихвите, които предлагат банките по срочните депозити. Престоят на пари в банка вече "подстригва" главницата на внесените суми или инвестицията е на загуба. С други думи лихвата по депозита , макар и със знак „+“ в рекламните брошури на банките, реално е отрицателна.
Според най-новите данни в лихвената статистика на Централната банка средният годишен процент по срочните депозити за домакинствата за левове,вложени за 1 година е 0.14% , за депозитите в евро – 0.13%, а за тези в долари – 0.42 процента. Вече няма средни лихви над 1%, което, макар и с някои условности, означава че за седемте месеца загубите са съществени. Интересно е да се отбележи, че спадът на лихвите по депозитите е устойчив. За сведение в края на миналата година депозитите за срок до 1 година са носели 0.19% за левовете, 0.20% – за еврото и 0.39 – за долари.
Ако вземем за пример срочен депозит от 1000 лв., оставени при лихва от 0.05%, това означава, че за седемте месеца на тази година по тях са „натрупани“ 50 ст.- май няма и за едно кафе без захар.
Лихвите по банковите депозити отдавна не носят положителна доходност на притежателите си. Мечтата им поне да опазят главниците на вложените средства също се разминава с реалността, защото евентуалните такси за откриване, поддържане или закриване на депозита също "нахапват" внесените пари. Оттук нататък вече "взема думата" и инфлацията, която доста по-чувствително накърнява финансовите интереси на депозантите.
Разбираемо е, че банките продължават да агитират, че срочните депозити си остават една от най-често използваните форми за спестяване на средства. И обясняват на какво се дължи това – от една страна те са по-безрисков инструмент за управление на спестяванията, ако ги сравним с колебанията в цените на пазара на акциите. От друга страна, са и по-достъпни, защото прагът на първоначалната инвестиция не е така висок както този за закупуването на недвижим имот например. В добавка излизането от една такава инвестиция може да стане много по-бързо и с предвидим резултат в сравнение примерно с бавния процес на продажба на едно жилище.
И още: спестяванията са "заключени" на сигурно място, а така се предотвратява и изкушението да бъдат похарчени за по-маловажни неща. Не на последно място – пазарът на срочни депозити е стабилен и сумите до 100 хил. евро (и тяхната равностойност в левове) са гарантирани. На датата на падежа спестителят получава спестяванията си плюс лихва, без да са необходими допълнителните сложни стъпки, за да постигне това, както е например при продажбата на имот, на акции или на дялово участие във фирми. Той получава гарантиран лихвен процент за срока на депозита – независимо от това, дали междувременно има промяна в лихвите.
Описаните предимства са безспорни. Докато "подрязването" на главници не е така видимо. А който е осъзнал съществуването и на такъв вариант може да реши да си държи парите в сейф. Е, и там ще се реже от главницата , но чрез таксата за поддържане на секретната кутия. В практиката имаше и вариант да ги зашие в дюшека. Но там пък сигурността е отчайващо ниска. Е, животът показа, че може да ги хвърли и от балкона си, обладан от порив да помогне на "представителите" на "органите" да разкрият свиреп телефонен измамник. Но това е друга тема.
Да разгледаме един реален пример – как би се "люспил" депозит от 10 000 лева. Ако оставим 10 000 лв. на депозит в банка днес, след година ще изтеглим 9986 лева. Тази сметка не е направена с методите на банковото счетоводство, но дава ясна представа какво става с парите ни, ако "отлежават" в някоя влогово-кредитна институция. Бакалската сметка е следната: ако се депозират парите на най-популярния тримесечен влог, при който средната лихва е 0.1%, това ще означава годишна доходност около 10 лева. Казваме около, защото има минимална капитализация на лихви през годината, така че числото е незначително по-голямо.
От тези 10 лв. брутна печалба първо трябва да се извадят таксите, които са платени на банката, за да се постигне този резултат. Таксата за обслужване на този влог, ако е от отворен тип, най-често е между 1 и 2 лв. месечно. Да предположим, че е 2 лв. – за една година това прави 24 лева. Това означава , че освен 10-те лева печалба, които ще трябва да върнем на банката, ще се бръкнем и с 14 лв. от главницата.
(Тук даже и не споменаваме за таксата за откриване на депозита, защото и без нея картинката е доста еднозначно тъжна.)
Ако депозитът е срочен и от затворен тип – нямаме право да теглим или да внасяме по него, обикновено той не се товари с такса за обслужване. Но няма пълно щастие – тогава онези 10 лв. обаче попадат под ударите на данъка върху лихвата, който я орязва с 8 процента.
Всъщност сметката разбира се е доста по-сложна, защото при разглеждания пример с тримесечния депозит, на всеки падеж ще се правят подобни изчисления и лихвата автоматично ще се удържа от сметката, така че вложителят понякога доста трудно разбира каква точно е врътката.
Вече бе казано, че не бива да се пропуска и участието на инфлацията през годината. Тя в момента се "върти" около 2%, но може индиректно да "отхапе" около 200 лв. от остатъчната сума и тя да стане около 9800 лева. И равносметката от едногодишния престой на парите ни в банка би била : 10 000 лв. вложени – под 9800 лв. получени в края на операцията.
Парадоксално е, че въпреки безпрецедентно ниските лихви спестяванията в банките продължават да се увеличават, както сочи статистиката на БНБ.
Като става дума за лихви и депозити – да припомним, че все още съществува резилът, сътворен от финансовия министър Дянков преди време, наречен дaнъĸ въpxy лиxвитe.От вcяĸaĸъв вид бaнĸoви cмeтĸи. И закован на 8 процента. Πъpвoнaчaлнo пpиeтaтa cĸaлa зa oблaгaнe нa дoxoдитe oт cпecтявaния, утвърдена пpeз 2012 г. и влязлa в cилa нa 01.01.2013 г., в мoмeнтa нe ce пpилaгa. А тя предвиждаше дaнъĸът дa нaмaлявa c 2 пyнĸтa вcяĸa гoдинa пpи пъpвoнaчaлeн paзмep 10 процента. B ĸpaя нa 2014 г. HC peши дa зaпaзи paзмepa нa дaнъĸa, ĸoйтo тoгaвa бeшe 8%, и тaĸa пpeз 2015 г. дaнъĸът пак си бeшe 8% вмecтo 6 процента. И така си остана – от 2016 г. cтaвĸaтa не e пpoмeнянa. Πocлeднaтa пpoмянa в тази сфера, зa ĸoятo се знae , e oт нaчaлoтo нa минaлaтa гoдинa, но тя зacягa oбxвaтa нa дaнъĸa, а нe нeгoвия paзмep. И вече ce oблaгaт c дaнъĸ вcичĸи видoвe cмeтĸи – cpoчни дeпoзити, cпecтoвни и paзплaщaтeлни cмeтĸи, даже дeтcĸите дeпoзити.
