Германия трябва да обърне внимание на стратегическата роля на Арктика и на значението на този регион в условията на климатичните промени, каза канцлерката Ангела Меркел в Рейкявик, където се срещна с премиерите на Дания, Исландия, Норвегия, Финландия и Швеция, съобщават световните агенции.
Германия е наблюдател в Арктическия форум и досега участва главно в изследователски проекти. "Мисля обаче, че занапред Германия трябва да обръща внимание на стратегическата роля на Арктика, която ще расте заради климатичните промени, например за нови маршрути в корабоплаването. Трябва да се стремим да не унищожаваме този регион и да се ръководим от принципите на мултилатерализма", каза след срещата Меркел.
Досега германското правителство не проявяваше достатъчно голям интерес в това отношение, но в следващите седмици то ще съгласува нови принципи в политиката си за Арктика.
Според Меркел и Европейската комисия също трябва да изработи своя единна позиция по този въпрос.
Припомняме, че преди седмица и германският външен министър Хайко Маас призова да се обърне повече внимание на последиците от климатичните промени в Арктика при посещение в северните райони на Канада."Тези хора нямат възможност да дадат значителен принос за борбата с климатичните промени, като променят своето поведение", каза Маас в Икалуит, столицата на територията Нунавут. "Това е наша отговорност".
В момента температурите в Арктика се повишават три пъти по-бързо, отколкото средните им стойности за света. А преди 50 години ледът е бил четири пъти повече от сега.
От една страна, топенето на ледовете създава нови маршрути за корабоплаване, а ресурсите в региона под формата на изкопаеми горива и риба имат все по-голямо икономическо значение. Но, от друга, така влияем, може би, кастрофолна върху климата по целия свят.
Пет държави, сред които САЩ и Русия, претендират за територии в региона, което поражда страхове от поява на нова конфликта зона.
Арктика е северната полярна област на Земята, включваща краищата на материцитеЕвразия и Северна Америка, почти целия Северен ледовит океан с островите (освен крайбрежните острови на Норвегия), а така също и прилежащите части на Атлантическия и Тихия океан. Южната граница на Арктика съвпада със северната граница на тундрата. Площта на Артика е около 27 млн. кв. километра.
Понякога ограничават Арктика от юг със Северния полярен кръг, като в този случай нейната площ е 21 млн. кв. км. Площта на моретата и океаните е 14.8 млн. кв. км, а максималната дълбочина е 5571 метра.
Климатът е полярен. Дълги и сурови зими с температури, до (-40 градуса). Лятото е хладно с температури (10 до, много рядко, 14 градуса).
Основни отрасли в Арктика са риболов, лов, рудодобив, скотовъдство (северни елени), въгледобив и дърводобив. Растителността е доста бедна – основно лишеи и мъхове, както и дребна тревиста растителност. Дървета и храсти има в по южните части на Арктика. Животните са приспособени към условията на живот и са:бяла мечка, северен елен, полярна лисица, бяла яребица, врана и врабче.
Тук, въпреки лошият и суров климат, живеят хора от различни етноси и се изхранват с лов и риболов основно. Типични народи са:саами (лапландци), якути, ненци, коми, чукчи и ескимоси.
Още от края на XV век мореплавателите търсят нов път от Европа на Изток. Много от тях със своите експедиции се опитвали да заобиколят Америка от север – през, както го наричали, Северозападния морски път. На повърхността на водата обаче има дебел слой лед, който е сериозна пречка и спирал експедициите. Така до XIX век било голям проблем изследването на тези неприветливи територии. Всяка страна се стремяла да е преди другите конкуренти и пращала експедиции, които обаче били коя от коя по-неуспешни. Така първият по-сериозен "поход"на север се осъществява едва през двадесетте години на XIX век.
Едва на 6 април 1909 г. американецът Робърт Пири става първият човек, достигнал Северния полюс.
