Защо извършителите на тежки престъпления, които са признали вината си, получават по-леки присъди? И ще загубят ли те правото за съкратено съдебно производство?
Ето и становището по този въпрос на говорителя на главния прокурор Румяна Арнаудова:
Предложението ми е всъщност това съкратено съдебно следствие да се провежда след като се вземе позицията на прокурора. В момента законът е предвидил всяко лице, предадено на съд с внесен обвинителен акт, ако прецени, би могло да направи самопризнания, и да признае всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Ако самопризнанието се подкрепя изцяло от доказателствения материал, тоест колкото по-качествено си свърши работата един прокурор и събере всички необходими доказателства, толкова повече облекчаваме правното положение на осъденото лице. Защото съдът е длъжен да проведе съкратено съдебно следствие и след като определи наказанието, задължително по силата на Наказателния кодекс трябва да го намали с 1/3.
Съдът отправя запитване какво е становището на прокурора, но в становището на прокурора, той каквото и да заяви, няма каквото и да е правно значение. Ако тръгнем от случая с Мартин Трифонов, ако той се признае за виновен в съда, това гарантира ли му съкратено производство? Да, гарантира му, защото съдът няма друга правна възможност, просто такава не му е предоставена. Няма да получи наказанието доживотен затвор, защото в Наказателния кодекс е посочено, че дори това да е най-справедливото наказание, съдът е длъжен да го замени с наказание лишаване от свобода от 20 до 30 години. Тоест максимумът който би получил Мартин е 30 години. И в конкретния случай, за който напоследък всички говорим, може би шансът на едно справедливо наказание, което би наложил съдът е във възможността прокурорът да изразява позиция.
