Крайната десница проповядва, че мирната революция, съборила Берлинската стена през 1989-а, е недовършена, защото вместо свобода е донесла на източногерманците друга тирания – тази на Западна Германия, пише Пол Хокенос за "Форин Полиси".
Съвсем възможно е крайнодясната партия Алтернатива за Германия да спечели регионалните избори в Бранденбург и Саксония на 1 септември, както и тези в Тюрингия през октомври. Проучванията показват, че АзГ, която е най-популярната партия в много райони на петте източни провинции на Германия, до голяма степен за сметка на управляващия Християндемократичен съюз на Ангела Меркел, е напът да събере рекорден брой гласове в предстоящите избори.
Още по-изненадващо от възхода на АзГ е това, което го подхранва. Противно на всички очаквания, АзГ не е съсредоточила кампанията си изключително върху миграцията и бежанците – темата, който ги изстреля нагоре в германската политика преди четири години. Вместо това, в едно спираловидно усукване на историята, крайнодясната партия се залови за раздразнението, изпитвано от по-възрастните източни германци във връзка със събитията отпреди 30 години: падането на Берлинската стена, събарянето на комунизма и прехода към либерална демокрация.
АзГ набира поддръжници на изток с твърдението, че е истинската наследница на демократичната революция от 1989-1990 г., когато милиони източногерманци излязоха на улиците, за да съборят съветската комунистическа система в Германската демократична република.
Работата е едва наполовина свършена,
твърди АзГ, и шайка западногермански партии са останали начело на един корумпиран, недемократичен, колониален режим начело с Меркел (самата тя източногерманка и любим злодей на АзГ). Самата АзГ твърди, че има намерение да довърши Мирната революция от 1989-1990 г. – което означава сваляне на Меркел, котерията от сговорили се парламентарни партии и либералната демокрация като такава.
В Бранденбург, предимно земеделската провинция, заобикаляща Берлин, лозунгите, изразяващи сърцевината на кампанията на АзГ, са почти навсякъде. "Ние сме народът!", "Да довършим революцията – Мирна революция пред избирателната урна", "Преход 2.0", пише върху синьо-червените плакати, разлепени по дървета и телефонни стълбове навсякъде чак до полската граница.
Словосъчетанията са грижливо подбрани стрели, насочени към колективното недоволство на много източни германци на средна и по-напреднала възраст, които са огорчени от отношението към тях в обединена Германия. В плакатите става дума за източногерманската мирна революция от 1989-1990 г., когато първо в Лайпциг и после в цялата Германска демократична република източногерманците се провикнаха "Wir sind das Volk!" ("Ние сме народът") – послание към подкрепяния от СССР управляващ елит, че те, народът, поемат в свои ръце живота си и страната си след 41 години диктатура. Die Wende, превеждано като "повратната точка" или като "прехода", се отнася до падането на комунизма и преминаването към нова система, чиято кулминация е обединението на Германия и установяването на демокрация от западен тип. Сайтът на кампанията на АзГ е wende2019.de.
На предизборните събирания политиците от АзГ постоянно повтарят на ядрото от привържениците си посланието, че са били предадени от Федералната република, която им обещавала просперитет, а им осигурила висока безработица в продължение на 20 години: "Не заради това направихме Мирната революция. Не искаме никога повече да преживяваме нещо подобно!", заяви Бьорн Хьоке, лидер на АзГ в Тюрингия и изтъкнат представител на хардлайнерите в самата партия.
От гледна точка на АзГ и нейните привърженици
сега те са дисидентите:
храбри, със справедливи искания, далновидни и преследвани. "Демократичният" политически елит им е наложил нова диктатура на мястото на съветския комунизъм, заключават те. Той се отнася към източните жители като към поданици и им казва какво могат и какво не могат да правят, твърди АзГ.
"Никой от нас не излезе на улицата през 1989-а, за да трябва да внимава какво приказва в кухнята си от страх децата му да не го разкажат навън", казва Александър Гауланд, националният лидер на партията. Ако не мислиш същото като берлинската политическа класа, те санкционират или те игнорират, както беше с критиците в Източна Германия, твърди Гауланд. Той отива и по-далеч, като назовава големите партии с термина Blockparteien – с който в Източна Германия бяха наричани управляващата комунистическа партия и нейните сателити, и нарича правителството на Меркел "един вид Политбюро".
АзГ твърди, че е налице диктувана от Западна Германия културна хегемония, усещана от много източни жители, и то не само крайнодесни, като чужда и обидна. Много източни жители казват, че не откриват себе си или биографиите си в културните продукти, произвеждани в Германия. Това усещане донякъде е предизвикано от либералната "политическа коректност", възприета в Западна Германия след студентските движения през 70-те и 80-те години, налагаща феминизма, правата на гей общността, защитата на околната среда и самокритичен подход към германската история и култура. Но то е свързано и с живота им и положения от тях труд в Източна Германия. Голяма част от биографиите им е била или очернена, или направо изтрита. С термина "Следвоенна Германия" се обозначава или само Западна, или Западна плюс обединена Германия. Сякаш Източна Германия никога не е съществувала или не си струва да бъде споменавана.
Кампанията е колкото дръзка, толкова и ефективна. От една страна, АзГ се представя като истинския представител на гражданското движение, което събори Берлинската стена, а от друга, Федералната република е представена като изкуствен и нелегитимен режим, който контролира медиите и лъже народа си. Дръзка е, защото централните й фигури – като Хьоке, Гауланд и Андреас Калбиц – всичките са западногерманци и
нямат нищо общо със събитията от 1989-1990 г.
А и типичните избиратели на АзГ не са изявени дисиденти от тази епоха, а по-скоро са били затварящи устата си Mitlaüfer-и – относително покорно подчиняващи се на властта до есента на 1989-а. Освен това, при всичките си недостатъци Федералната република и в най-дръзките фантазии не е недемократична система, подобна на Източна Германия, където арестуваха и затваряха опозиционерите. А и идеологията и целите на АзГ са много далече от ценностите на демократичната революция от 1989-1990 г.: толерантност, плурализъм и богато гражданско общество.
Истинските дисиденти от Източна Германия от 80-те години, сред които Мариане Биртлер, Волфганг Темплин и Герд Попе, се намесиха във врявата, вбесени от сравненията на АзГ и поддръжниците й. В отворено писмо, озаглавено "Не с нас: против злоупотребата с Мирната революция от 1989-а в предизборната кампания", бившите активисти за човешки права отбелязват, че целта на движението им е била демокрация, свобода, върховенство на закона, отворени граници, обединена Европа и защита на човешките права. "Не излязохме на улиците през 1989-а заради демагозите от АзГ. АзГ се опитва да раздели страната ни, но достатъчно дълго имахме разделена Германия", се казва в него.
