Докато архитектурните културни паметници у нас се рушат, а знайни и незнайни инвеститори кроят планове как да заобиколят ограниченията , които може да им наложи „тежката машина“ на Националния институт за недвижимо културно наследство , един американец спасява емблематични сгради в старопрестолния град Велико Търново.
Повече от десет години
тексацецът – милионер Едмънд Бек изкупува старинни сгради
в историческата столица на България и ги спасява от разруха и забрава. Вече девет такива сгради са реставрирани , ремонтирани и върнати към нов живот. Досега Бек е инвестирал над 4 млн. щ.долара в това свое начинание.
Най-голямата гордост на бившия военен пилот и ветеран от войната във Виетнам е архитектурния шедьовър , строен от легендарния български строител Уста Кольо Фичето през 1858-а – ханът „Хаджи Николи“. Той се намира на прочутата улица на занаятите, известна като Самоводската чаршия във Велико Търново. Американецът придобива имота през пролетта на 2006-а от наследниците на Хаджи Николи, като поема ангажимента да запази името на хана.
Сградата вече е напълно реставрирана , но е запазила оригиналния си вид , тъй като при обновяването й са използвани автентични материали и технологии. Тя е със статут на национален паметник на културата и представлява комплекс с музей, с картинна галерия , с ретро фото студио , винен дюкян и ресторант. За да бъде постигнато всичко това, ремонтът й е продължил повече от пет години.
Преди година вече бившият посланик на САЩ у нас Ерик Рубин пристигна , за да разгледа емблематичната сграда и дори остана да обядва в комплекса. Тогава той каза: „Наистина съм запленен от тази невероятна историческа сграда, от прекрасната колекция от произведения на изкуството. Тук човек наистина усеща духа на Велико Търново! Това което прави г-н Бек, е една прекрасна история за връзките между Велико Търново и САЩ, една прекрасна история и за един американец, който е пристигнал тук, влюбил се е в старинния град и продължава да поддържа живи връзките между нашите две държави!“
Прокуристът на фирмата на Бек Любомир Марков пък съобщи, че в музейната част са гостували емблематични съкровища като Панагюрското, Рогозенското, Боровското, Могиланска могила, частни колекционери. А в картинната галерия са експонирани съвременни български автори.
Американецът –филантроп е финансирал и възстановяването на Стамболовия хан, който е бил собственост на семейството на политика и революционера Стефан Стамболов.
Още две възрожденски къщи на Самоводската чаршия също са напълно реставрирани от него. Преди години той е купил и още една полуразрушена сграда на улицата на занаятите и я превърнал в хотел „ARTE“
През тази година започна реставрацията
на първия български хотел след Освобождението „Царъ Борис“ на ул. „Опълченска“ в града. Предвидената инвестиция в него е на стойност 2 млн.лева.
Сградата е строена през 1894-а по проект на един от най-известните архитекти по онова време – Стоян Герганов. Историята говори, че малко след освобождението журналист от „ Нешънъл Джиографик“ я е нарекъл хотела „българският Уолдорф – Астория“. Тя е обявена за паметник на културата през 1980 година.
Любовта на тексасеца към старите сгради не е от вчера. Бек и съпругата му са страстни колекционери и въпреки достолепната си възраст, той все още продължава да прави планове за реставрацията на още две къщи на ул. „Опълченска“ в старопрестолния град, като смята по този начин да превърне пространството в цял архитектурен ансамбъл. След Търново , интересите му вече се насочват и към Русе, където отдавна се знае, че много от архитектурните паметници на т.нар. в миналото „Малка Виена“ също плачат за реставрация, която да върне предишния им блясък.
Разбира се,
любовта му към страната ни не го е заслепила,
Макар и деликатно БЕК намеква, че административните процедури у нас са прекалено бавни и биха могли да откажат много хора от подобни начинания.
Интересна е историята на неговото „влюбване “ в България. Както често се случва, това става съвсем неочаквано. През лятото на 2005–а бившият военен пилот и сегашен предприемач, и съпругата му, се озовават случайно на Самоводската чаршия във Велико Търново. Впечатлили се от хана на Хаджи Николи, на чиято тежка метална врата висял огромен катинар.
В съседното кафене филолозите Любомир Марков и Силвия Йорданова, които се занимавали с недвижими имоти, им разказали историята на емблематичния хан, който Уста Колю Фичето построил за търговеца и борец за българската църковна независимост Хаджи Николи. Едмънд Бек попитал дали заключената и занемарена сграда се продава и когато разбрал, че е така, заявил, че го иска – дал визитната си картичка и си …тръгнал.
Не след дълго, сделката била сключена. Обяснението на самия Марков за това, което се случва по-късно е, че Бек обичал сградите – паметници на културата. Той има афинитет към старите градежи и за него реставрацията им била удоволствие.
След първата покупка на исторически имот в града за предприемача връщане назад нямало, защото както казват тук за него – той е оставил сърцето си във Велико Търново. Намеренията му са да продължи да го прави, стига да не бъде затиснат от българската бюрократична машина, както пък казва прокуриста му Любомир Марков.
И добавя: „Във времето нещата при нас се случват доста по-бавно. Това, че бюрократичната машина е трудноподвижна не е подвластно нито на мен, нито на него. В крайна сметка с търпение и упорство всичко се случва. Държавата работи бавно. В Америка Бек строи петзвезден хотел на „Ривър уолк“ в Сан Антонио, инвестицията е за около 115 милиона долара, общината там му опрощава във вид на данъци и такси 10 % от инвестицията и цялата администрация работи в доста по-бъэрзи срокове, така че нещата да се случват навреме “
Марков обяснява, че тексасецът-филантроп не очаква подобни финансови жестове от страна на общината, но поне се надява за инвеститор, като него пък и за който и да било друг да стане така, че поне проектите да се придвижват по-бързо.
Но както всички знаем, нашенските чиновници трудно могат да се нарекат експедитивни…
Да не говорим за примера, който Бек дава на нашенските предприемачи, които първо мислят за възможността „за разширение“ на подобни обекти, а едва по-късно – за тяхното истинско възстановяване като паметници на културата.
