FinTech банките изпреварват времето си и с динамиката на развитието си правят така, че правната им регламентация да изостава. Законовата им уредба, както в отделните страни-членки на ЕС, така и в съюза като цяло, все още не е съвършена. За да работи един такъв трезор на територията на Европейския съюз е необходимо да получи лиценз от вътрешния надзорен орган на страна-членка на ЕС, където е регистриран. По инструкциите на Европейската централна FinTech банките са такива институции, които имат „бизнес модели, в които производството и доставката на банкови продукти и услуги се основава на технологични иновации“. Това се посочва в ръководството за оценка на заявленията за лицензиране на FinTech кредитни институции.
Въпрос на избор е къде – в коя държава от ЕС да се регистрира банката.
Например немската банка Револут има лиценз от Литва.
Лицензът от Англия обаче на Monzoне не отваря вратите към Европейския пазар и при това без да има общо с Брекзит. Трябва потвърждение от ЕЦБ.
Други банки отварят чрез лиценз директно от Европейската централна банка.
Евролицензът е важен, защото дава по-голям периметър на действие. Това е случаят с вече цитираната британска Revolut, която е с най-висока популярност. Едва след потвърждението на ЕЦБ тя вече предлага на своите над 3 млн. клиенти из цяла Европа предплатена дебитна карта и текуща сметка. От банката споделят, че откриват близо 10 000 сметки всеки ден.
FinTech-банките са изправени пред сериозна конкуренция не само от страна на стартъпите, но и от големите традиционни банки, които искат да направят поне част от дейността си дигитална.
Сред недостатъците на виртуалните банки е невъзможноста за зареждане с кеш. Това е така, защото банките нямат клонове, където да се внасят пари. Възможно е да заредите сметката си с друга карта, като въведете номера й. Това почти винаги е напълно безплатно. Но това изисква да имате карта на традиционна банка, в която вече да сте направили вноската в кеш.
Но и този "минус" вече се преодолява – възможност за директно захранване с кеш съществува например при банката N26. Това става на много каси на бензиностанции и супермаркети в цяла Германия, но все още не и в Европа.
Още при идентификацията за откриване на сметка, макар да биват положени огромни усилия за сигурността и изключването на възможност за употреба на фалшифицирани документи, с които да се злоупотреби след отваряне на сметката – било то за получаване на пари от нелегални дейности или чрез овърдрафт или кредит, възможността за употребата на подправени документи съществува. Любезните служители, които идентифицират бъдещите си клиенти посредством видео-разговор многократно ни напътстват как да наклоним паспорта, за да се проверят фините цветни нишки и перфорации, но единствено на живо е възможно пълноценно да се провери дали става въпрос за оригинален паспорт или лична карта. В немската преса вече са налице първите случаи на измами – откраднати суми от порядъка на 80 000 евро, отворени сметки на лица, които не са знаели какво е виртуална банка и много други.
Ако се тревожите обаче дали спестяванията са защитени, то поне тук няма повод за паника. Както при традиционните банки, така и при банките от бъдещето, спестяванията са напълно защитени до 100 000 евро от Европейската схема за защита на депозитите (European Deposit Insurance Scheme), както във всички останали европейски банки. Това е важно пояснение, тъй като носи допълнителна сигурност.
Макар и виртуалните банки да поставят предизвикателства и да трансформират бизнес моделите на традиционните банки, все още е рано да се прогнозира еднозначно точно до какви промени ще доведат те.
