Правителството одобри позицията и състава на официалната българска делегация за Втората сесия на Смесената междуправителствена българо-корейска комисия за икономическо, промишлено, търговско и техническо сътрудничество, която ще се състои в периода 9-13 септември в Сеул, Република Корея. По време на сесията ще бъдат обсъдени възможностите за задълбочаване на двустранното сътрудничество в областта на търговията и инвестициите, селското стопанство, транспорта, информационните технологии и съобщенията, туризма и други области от взаимен интерес.
За периода между януари и май тази година българският износ за Република Корея се увеличава с близо 25% спрямо същия период на миналата година и достига 54.8 млн. лева, съобщи заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов по време на събитие през юли, организирано от Корейско-българската асоциация за приятелство, на което присъстваха множество корейски инвеститори от различни сектори.
Едно от важните направления на сътрудничество с Република Корея е развитието на двустранния стокообмен. Тенденцията на нарастване на двустранната търговия продължава и през 2019 г., като за периода януари-май тя расте с над 5% до 178 млн. лева.
Икономическият заместник-министър подчерта, че интересът на корейския бизнес към България е довел до реализирането на мащабни проекти в страната ни. "Високо оценяваме дейността на корейските компании в България и сме готови да разширим подкрепата си за бъдещи корейски проекти тук". Може да се постигне и много повече по отношение привличането на корейски инвестиции в България, които за периода от 1996 до 2018 г. възлизат на над 210 млн. евро.
За задълбочаване на двустранното сътрудничество важна роля играе и Корейско-българската асоциация за приятелство, чийто председатели са Ким Чул Су и Калин Дамянов.
През миналата година стокообменът между България и Република Корея е на стойност 286.6 млн. щ., отбелязвайки 47.6% увеличение спрямо 2017-а, в това число 106.3 млн. щ. д. износ от България (увеличение от близо 59.4%) и 180.3 млн. щ.д. внос от Корея (увеличение от 41.4%). Водещите стоки по износа през миналата година са: царевица (25.8 млн. щ.д.); табла, пана, конзоли, пултове, шкафове и други подобни (11.7 млн. щ.д.); ламарини, листове и ленти от мед (10.3 млн. щ.д.); интегрални схеми и електронни микрокомплекти (5.3 млн. щ.д.); ракообразни, мекотели и други водни безгръбначни, приготвени или консервирани (4.4 млн. щ.д.); конвертори, леярски кофи, кокили и машини за отливане (4.4 млн. щ.д.) и други.
Водещите стоки по вноса са: полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми (36.02 млн. щ.д.); части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите (26.96 млн. щ.д.); необработено олово (11.6 млн. щ.д.); синтетични щапелни влакна (9.01 млн. щ.д.); електрически акумулатори (8.1 млн. щ.д.); пневматични гуми от каучук (7.1 млн. щ.д.) и други.
Съществуват възможности за разширяване на износа ни на продукти като: зърнени храни, олио, лозаро-винарски продукти, козметични/фармацевтични продукти и други. Българските вина са непознати в Република Корея, поради което е необходимо рекламиране за налагане на пазара. Потенциал за разширяване на експорта ни за Корея имат стоки като етерични масла и продукти от роза, вино, фармацевтични и козметични продукти, хранителни и софтуерни продукти.
По данни на БНБ за периода 1996 г. – 2018 г. нетният поток на преките инвестиции от Южна Корея в България възлиза на 212.2 млн. евро.
Достигнатото ниво на корейските инвестиции в България все още не отговаря на възможностите на страната. Страната ни е готова да разшири подкрепата си за бъдещи корейски проекти в България, особено в областта на автомобилостроенето, електрониката и електротехниката, високотехнологичните и иновационни производства. Значим потенциал за сътрудничество и привличане на инвестиции имат преработващата промишленост, инфраструктурното строителство и енергетиката.
България отдава приоритетно значение на развитието на търговско-икономическото и научно-техническо сътрудничество с Република Корея. На 15 октомври 2009 г. бе парафирано Споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Република Корея. То започна да се прилага през 1 юли 2011-а. Споразумението бе ратифицирано със закон, приет от 41-ото Народно събрание на България на 27 юли 2011 г. и обнародван в Държавен вестник, брой 61. Споразумението се причислява към ново поколение споразумения с широк предметен обхват, включващ: либерализация на търговията със стоки и с услуги (включително далекосъобщителни, финансови, правни, услуги, свързани с околната среда, морския превоз), инвестиции в сектора на услугите и промишлеността, правила относно защитата на интелектуалната собственост, държавните поръчки, конкуренцията, прозрачността на регулаторната рамка и устойчивото развитие.
