Черепишкият манастир пази спомена за цар Иван Шишман

Черепишки манастир

Черепишкият манастир "Успение Богородично" е действащ мъжки български православен манастир във Врачанска епархия на Българската православна църква. Храмовият празник се чества на 15 август – Деня на Света Богородица. Манастирът предлага настаняване.

Намира се недалеч от гара Черепиш в уникалното със своето разнообразие на природни забележителности Искърско дефиле в северните склонове на на Стара планина на брега на река Искър. Манастирът се намира близо до с. Лютиброд, на 10 км от Мездра и на 25 км южно от Враца. От София отстои на 85 километра.

Той е основан по време на Втората българска държава, през управлението на цар Иван Шишман (1371-1393 г.), но е бил разрушен при нахлуването на османлиите в България. Възстановен е едва през 1660 г. по инициатива на известния български художник Пимен Зографски. Тогава е издигната и сегашната църква. Наименуването на много от околностите с името на цар Иван Шишман дава основание да се предполага, че тук са станали стълкновения между неговата войска и завоевателите.

"Успение Богородично" е храм на християнството и българщината, има дълга, драматична и кървава история. Манастирът е в подножието на величествени скали, с издълбани в тях стотици пещери. Възникването му е свързано с историята на средновековния "Коритен град", съществувал в близката местност Ритлите. Смята се, че днешното си име храмът получава от белеещите се кости на загинали воини, останали след епична битка на цар Иван Шишман през 1396 година.

През вековете на робството храмът е бил неколкократно опожаряван, но все пак е оцелявал и е бил съграждан отново и отново. В годините на национално Възраждане манастирът се превръща в просветно средище. Тук са писани и преписвани книги, жития и евангелия, като някои от тях са – "Черпишкото евангелие" от 16 в. със златни корици и украсено с библейски сцени. Години наред в комплекса са се водили учебни занятия на свещеническо училище, богословски институт и Софийската духовна семинария.

Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение. Храмът представлява еднокорабна, сводеста сграда, с обширно преддверие, открита галерия и островръх купол. Сред забележителностите на вътрешната му украса е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезана през 1844 година. Силно впечатление правят многото живописни постройки на светата обител. Сред тях се откроява църквата "Св.Георги", която, въпреки многобройните преустройства, е запазила първоначалния си вид, включително и част от стенописите си.

В комплекса на манастира са реставрираните днес Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради, както и Рушидовата къща. Те са се надвесили над Искър така, както вероятно са изглеждали и преди 100 години. За да стигне човек до храма, трябва да мине през доста стръмни стълби. Близо до стария храм се намира и сградата, където спят монасите, а до нея има надпис – "любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов". През 1889 и 1907г. Черепишкият манастир е посетен от Иван Вазов и край него се развиват събитията от известния му разказ "Една българка".

Черепишкият манастир не впечатлява с мащабност и размери. За сметка на това спокойствието в него е завладяващо. През 1897 манастирът е спирка на Алеко Константинов по време на похода му из тези места, след който се ражда пътеписа му "Българска Швейцария". Едва ли това място може да бъде описано по-добре от Алеко Константинов: "А хубав е наистина; Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери… (от пътеписа "В българска Швейцария"). "

Манастирът и красивата околност са вдъхновили и прочутия унгарски пътешественик Феликс Каниц. Той с право описва и нарича тази магия "Най-красивото място". Сегашните постройки на манастира са от 19 век, а иконите са творби на тревненския зограф Витан. През 1798-1799 г. в манастира известно време е намирал убежище Софроний Врачански. По-късно в него са се срещали революционните комитети на Врачанско и Белоградчишко.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст