Правителството прие на днешното си заседание Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020 – 2030 г. Документът е разработен въз основа на сключеното споразумение за консултантски услуги между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие.
Европейският съюз многократно е критикувал страната ни заради качеството на атмосферния въздух. Дори през юли Еврокомисията реши да предяви иск срещу България пред Съда на ЕС заради мръсния въздух. Причината е, че у нас не се спазват пределно допустимите стойности на серен диоксид (SO2). Най-скорошните данни за серния диоксид, които българската държава е предоставила, показват трайно неспазване на пределно допустимите почасови и дневни стойности в югоизточната част на страната. Там се намират 4-те най-големи ТЕЦ.
Националната програма, която бе приета днес, трябва да реши този проблем – намаления на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, амоняк и фини прахови частици (ФПЧ²ֹ⁵) за периода от 2020г. до 2029 г. и след 2030 г. (в сравнение с приетата за базова 2005 г.).
В програмата са предвидени мерки в секторите, които са по-значими източници на емисии в атмосферния въздух, като селско стопанство, автомобилен транспорт и битово отопление. Средствата за изпълнение на мерките в битовото отопление, предвидени в Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020 – 2030 г., ще бъдат съобразени с финансовите средства, предвидени за изпълнение на вече приетата на 7 юни от Министерския съвет Национална програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух (2018 – 2024 г.). Мерките в сектор енергетиката и промишленост произтичат от задължения по европейското законодателство. Основните мерки, насочени към сектори транспорт и битово отопление, са: повторно свързване към газоразпределителната мрежа; повторно свързване към централно отопление; създаване на нови връзки към централно отопление; преминаване към битови отоплителни уреди, които са в съответствие с европейската директива за създаване на рамка за определяне на изискванията за екопроектиране към продукти, свързани с енергопотреблението. Също така се предвижда прилагане на изисквания за качество на горивата; създаване на нови връзки към газоразпределителната мрежа; въвеждане от общините на „Зони с ниски емисии“ за транспорта и модернизиране на автопарка чрез позволяване на внос само на автомобили с по-ниски емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, което е разгледано като потенциална мярка. Тези мерки се очаква да допринесат за намаляването на емисиите на ФПЧ²ֹ⁵, неметанови летливи органични съединения, серен диоксид и азотни оксиди.
Мерките, насочени към сектор селско стопанство, засягат употребата на азотни торове чрез гарантиране спазването на Директивата за нитратите и прилагането на добри земеделски практики в употребата на торовете, което ще доведе до допълнително намаляване на емисиите на амоняк, азотни оксиди и неметанови летливи ограничени съединения. При управлението на животинските торове се предвижда прилагането на най-добри практики с цел ускоряване намаляването на емисиите на амоняк, азотни оксиди и неметанови летливи ограничени съединения.
