Държавата отпуска 40 милиона лева за университетите. Образователното министерство планира нова операция по оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж".
Зам.-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева обяви, че средствата ще са предназначени за инвестиции в ефективното управление на висшите училища, в изготвянето на стратегически цели, на вътрешна и външна независима международна оценка на техния капацитет. Целта е да се види къде са предимствата на университетите, какви са техните профили, тъй като няма как да влезем в европейските университетски мрежи или в големите проекти по програмата "Хоризонт Европа", ако висшите ни училища нямат специфични направления, с учени, с научна инфраструктура, с публикации и патенти.
Най-вероятно тази нова схема ще започне до края на годината, като се цели да се определи предприемчивостта на университетите, а бизнесът да участва в програмите им. По този начин ще може да се види кои са регионите, университетите и направленията, в които трябва да инвестираме през новия програмен период. Всички държавни и частни университети ще могат да участват с проекти в тази нова операция по оперативната програма, но от години от Еврокомисията искат нашите университети да се състезават и да има конкуренция между тях.
Ангелиева открои шест направления, свързани с университетите и те са за ефективното управление, за модернизирането на учебните програми, за интернационализацията, за използването на цифровите технологии в учебните програми, за увеличаване на научноизследователския потенциал и за усъвършенстване на уменията и знанията на преподавателите. В Европа има нужда от 100 000 иновативни изследователи.
Ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков коментира наскоро, че от 2020 година 60% от парите за висшето образование трябва да зависят от критерии, свързани с качеството. През последните години има болезнена реформа в българските университети, а никой от тях не може да постигне големи резултати без необходимото финансиране. 1 млрд. долара е най-ниското финансиране при първите 500 университети в света.
От КНСБ предлагат да се договорят варианти за балансиране в системата чрез изменение на министерско постановление и увеличение на средствата като дял от БВП. Именно там е най-голямото неравенство.
Все още няма информация за това как се разходват собствените пари за възнаграждения и средствата от студентите, платено обучение, стана ясно от думите му. Във всички ВУЗ-ове в периода 2016-2018 година броят на студентите в държавна поръчка намалява средно с 402 студенти. С 1,3% са повече наетите преподаватели. Те отговарят за по-малко обучаващи се. Има университети, в който силно се е повишил броят на новонаетите и същевременно е спаднал броят на студентите.
