Министърът на финансите Владислав Горанов участва в неформална среща на икономическите и финансови министри и управители на централни банки, която се проведе на 13 и 14 септември 2019 г. в Хелзинки, Финландия.
По време на работния обяд дискусията бе фокусирана върху важните за министрите на финансите области в борбата с климатичните промени. Специално внимание бе обърнато на организирането на редовни дискусии за анализ на политиките, както и на прилаганите мерките в борбата с изменението на климата. Бе поставен акцент и върху определянето на приоритетите, включително и върху общото разбиране на използваните налични инструменти за оценка на промените на климата и икономическите резултати.
България отбелязва значението на различните мерки на национално ниво и на ниво ЕС, особено в ценообразуването на въглеродните емисии, като най-ефективен начин за намаляване на емисиите на парникови газове. В допълнение, се подчертава полезността на най-добрите практики и изводите, извлечени в области като бюджетно планиране и управление на публичните финанси, с оглед запазване на устойчивостта на бюджета в дългосрочен план. Българската гледна точка е, че дейностите по политиката в областта на климата трябва да бъдат интегрирани в процеса на вземане на икономически и финансови решения.
Стратегическият дневен ред за периода 2019-2024 г., приет от Европейския Съвет през юни 2019 г., призовава за цялостен подход за защита на Европа от злонамерени кибер дейности и хибридни заплахи. По време на дискусията министрите и управителите на централни банки обсъдиха ролята на финансовия сектор в противодействие на хибридните заплахи и осигуряване на политически тласък за последващи действия.
България подкрепя необходимостта от приемане на мерки на ниво ЕС за справяне с нарастващата заплаха от кибер-рискове, пряко свързани с финансовите услуги и включването на темата в дневния ред на Съвета ЕКОФИН. В тази връзка, според страната ни, трябва да бъде следван хармонизиран и балансиран подход за ограничаване на хибридните рискове и заплахи, като се търсят координирани решения за адресирането на проблема при провеждането на политиката на ЕС в областта на финансовите услуги.
Министрите и управителите на централни банки обмениха мнения по приоритетите при изграждането на Съюз на капиталовите пазари с оглед да бъдат идентифицирани конкретни практически мерки, които да насърчат презграничната интеграция на европейските капиталови пазари. По отношение на новите законодателни инициативи, България счита, че следва да се направи анализ на необходимостта от актуализиране на някои от по-старите законодателни актове в областта на финансовите услуги в контекста на новите финтех услуги.
Министрите обсъдиха и функционирането на настоящите фискални правила на ЕС предвид предстоящия преглед на общата фискална рамка, който предстои да бъде представен от Комисията до края на годината. България счита, че е изключително трудно да се създаде система за многостранно фискално наблюдение, която е оптимална за всички 28 държави членки. Независимо от това, правната рамка за фискално управление на ЕС има някои полезни елементи – структурният бюджетен баланс има централна роля, както и добре внедреният процес в рамките на Европейския семестър. За България стриктното спазване на правилата и процедурите имат изключително важна роля за дългосрочното поддържане на устойчиви публични финанси.
Първата цел на заключителната сесия бе да бъде обсъдена настоящата и възможната бъдеща роля на енергийното данъчно облагане за смекчаване на ефекта от изменението на климата.
Втората цел бе да се идентифицират основните елементи, които трябва да бъдат взети под внимание при евентуалното преразглеждане на директивата за енергийното данъчно облагане.
Българската позиция е, че енергийното данъчно облагане би могло да има по-скоро допълваща, а не основна роля за постигане на поставените цели от страна на ЕС за смекчаване на последиците от изменението на климата. България не възразява срещу евентуално преразглеждане на Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията.
