Община Добрич ще отбележи тържествено 79-та годишнина от възвръщането на Южна Добруджа в пределите на майка България. Това става по силата на Крайовската спогодба. С подписването й на 7 септември 1940 година Южна Добруджа и Добрич се възвръщат към България. А на 25 септември българската армия влиза в Добрич и градът е освободен от румънска окупация. На тази дата се чества Денят на град Добрич.
Като празник на града 25 септември се чества от 1990 година, когато официално бе отбелязана 50-годишнината от присъединяване на Южна Добруджа към България и с Указ на президента на Република България бе възстановено старото име на града – Добрич.
Гости на добруджанския град в този паметен ден ще бъдат представители на побратимените градове от Първомайск (Украйна), Саратов, Нижний Новгород и Тамбов (Русия), Къркларели (Турция) и Кавадарци (Северна Македония), съобщиха от общинския пресцентър. Участие в тържествата ще вземат дипломати от генералните консулства на Руската Федерация във Варна и на Република Турция в Бургас. Очакват се кметове от областта, представители на държавни институции, на общински съвети, почетни граждани, общественици, граждани.
Тържествата по случай 25 септември започват в 9 часа във Военно гробище музей с тържествен ритуал и панихида в памет на загиналите за свободата на Южна Добруджа, отслужена от добрички духовници.
В 10.30 часа в Концертна зала "Добрич" ще започне Тържествено заседание на Общинския съвет и връчване на званието "Почетен гражданин на Добрич". Тази година с престижното отличие ще бъде удостоен главният художествен ръководител на Професионален фолклорен ансамбъл "Добруджа" Стоян Господинов за неговия изключителен приноси и заслуги за съхраняване и развитие на добруджанските и българските традиции, фолклор и духовност, за популяризиране името на град Добрич и на Добруджа у нас и по света.
След Междусъюзническата война от 1913 година Добрич, заедно с цяла Южна Добруджа, е присъединен към Румъния, като през следващите години е център на българското национално движение в областта.
Междусъюзническата, или Втората балканска война, е въоръжен конфликт между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя, от друга, през лятото на 1913 година. Причина за войната е спорът между членовете на Балканския съюз за разпределяне на земите, отнети от османците по време на Първата балканска война. Бойните действия избухват в Македония. В стремежа си към териториално разширение за сметка на България на 28 юни Румъния се включва в конфликта на страната на нейните противници. Докато българската войска е ангажирана на юг, румънските войски прекосяват Дунав, достигат околностите на София и принуждават българското правителство да иска примирие.
С Букурещкия мирен договор от 28 юли България е принудена да отстъпи на бившите си съюзници по-голямата част от Македония, а на Румъния – Южна Добруджа.
По време на Първата световна война българските войски превземат Добрич, но тъй като България е сред победените страни, след подписването на Ньойския договор през 1919 г. цяла Добруджа е предадена на Румъния.
Крайовската спогодба е договор, подписан в град Крайова на 7 септември 1940 г., между Царство България и Кралство Румъния. За осъществяването му са съдействали всички велики сили, участващи във Втората световна война, като измежду тях особена тежест при преговорите и крайния резултат имат Германия, СССР и Италия.
Условията на спогодбата налагат на Кралство Румъния да върне на Царство България територията на Южна Добруджа („Cadrilater“, на румънски) с размер 7 565 кв. км, а също така и да се осъществи обмен на населението от Северна Добруджа и Южна Добруджа. На 19 август 1940 г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави. Румънската страна се стреми да направи възможно най-малки отстъпки, но в крайна сметка на нея ѝ се налага да върне южната част на Добруджа на Царство България.
Общо 88 000 румънци, заселени от румънските власти след края на Втората балканска (Междусъюзническата) война през 1913 г., когато територията на Добруджа е окупирана от Кралство Румъния, са принудени да напуснат и да се преселят на север. Около 68 000 българи от северната част се преселват на юг. Румънските власти им разрешават да се преселят единствено с това, което са можели да носят, и със своите стада. Оземлени са със земята, която румънските власти са отнели от другите българи в полза на румънските заселници още в първото десетилетие на окупацията – системата triime". Действителните имоти на българите от Северна Добруджа остават като "компенсация" на румънските поземлени имоти, създадени в Южна Добруджа.
Крайовската спогодба (1940) е официално приета и одобрена от всички велики сили, вкл. Германия, СССР и Италия. Така, далновидно, чрез Крайовската спогодба (1940 г.), по дипломатически път Южна Добруджа е опазена за България и седем години по-късно, в края на Втората световна война.
До̀брич (Толбухин в периода 1949-1990 г.) е град разположен в Дунавската равнина върху Добруджанското плато. Градът е самостоятелна община и административен център на едноименната област. Разположен е по двата бряга на малката Добричка река (Суха река) на 220 м н.в. Добрич отстои на 50 км северозападно от Варна, на 92 км югоизточно от Силистра и на 34 км югозападно от Балчик. Градът е предпочитан от много хора заради доброто му разположение (на около 30 км от Черно Море). Известен е и с градския парк "Свети Георги", който е един от най-големите градски паркове в България и на места той разполага с напълно девствена природа.
Населението на Добрич към края на миналата година е 83 584 жители (девето място в страната).
От 1851 година тук се организира прочутият Добрички панаир, който е приемал стоките на едрите търговци от Варна, Русе, Шумен и по-далечни градове.
