Позицията на евродепутата Радан Кънев е публикувана на страницата му във Фейсбук. Поводът е изказването на 16-годишната шведка Грета Тунберг на срещата на върха в Ню Йорк срещу бездействието в условията на извънредна ситуация с климата. Активистката отправи предизвикателство към световните лидери с пламенно и гневно изказване, в което през сълзи ги обвини, че са "откраднали мечтите и детството й".
Позицията на Кънев без редакторска намеса:
"Има ли драма с изказването на Грета Тунберг пред ООН? И защо реакциите са толкова полярни?
Нещо ми напомня едно скорошно изказване на президента Тръмп в същата зала… Защо ли? Ами защото Грета и Тръмп са едно и също. Нито са еднозначно зло, нито са герои на нова ера, за каквито ги смятат вдъхновените им последователи.
И двамата са неподготвени и недообразовани за това, което правят. И двамата боравят с реални проблеми, страхове и болки, без да имат реални решения. Изглеждат и най-вероятно са, искрени. Прекрасно възпаляват емоции, без да отчитат разрушителния им потенциал или да са способни да ги насочат в градивна посока.
Да, и двамата изглеждат емоционално нестабилни, може би поради различни възрастови специфики (макар Тръмп да е твърде млад, за възрастта да бъде оправдание) и са склонни към лековато и манипулативно ползване на социалните мрежи.
Да, има една съществена разлика. Предвид възрастта и гражданството си, Грета не само не държи ядрения бутон, но и има пренебрежимо ниски шансове някога да го контролира. Тя обаче държи един почти толкова важен бутон – този на страха на милиарди за бъдещето на планетата ни. Бутон, от който зависят политики, свързани с бъдещето на индустрията и енергетиката, но преди всичко – с изхранването на милиардите.
И това е образ на света, в който живеем – свят на емоционална радикализация. Образ и на рисковете, пред които сме изправени – преди всичко риска решения, от които зависят милиарди човешки съдби, да бъдат вземани под влияние на първична емоционална манипулация и по силата на аргументи, които имат малко или нищо общо с научни (екологични, икономически, финансови, агрономски) аргументи.
Образи на тази радикализация са и Жълтите жилетки, и Болсонаро, и крайният екологичен алармизъм, който е готов да заклейми пазарната икономика като убиец на планетата.
Най-опасният образ на тази радикализация е перспективата за разделение на обществата ни на заможни и агресивни борци срещу индустрията и модерното земеделие, от една страна, и бедни и отчаяни жители на деиндустриализирани райони и притиснати до стената фермери, от друга. Еднакво искрени и убедени в залога на борбата си…
Това разделение е призвана политиката да не допусне. Това Е политиката – да намери път за спасяване на планетата, което да не е за сметка на хората, които я населяват. Засега малко такава политика се вижда. По-лесно е да си избереш един от двата зилотски лагера и да ръкопляскаш в унес…"
