Александър МАРИНОВ
Наближат ли избори, избуява иначе дремещата тема добре ли ни управляват тези, на които сме поверили властта за поредните четири години. В тази пиеска ролите отдавна са разпределени – управляващите ни убеждават в постиженията си и упрекват гражданите, че не ги забелязват, а опозицията ги разобличава във всички възможни грехове с нескритото намерение да ги повтаря, ако се докопа до властта. Гражданите са в ролята на хора в древногръцката трагедия, само дето въпросният хор не е ползвал Фейсбук и не е попържал.
Проблемът е най-вече в това, че спорът се води на принципа „дума срещу дума”, без сериозно обосноваване на преценките с доказателства, по възможност установени по научен път. Смисълът на това упражнение, което отдавна е задължителен елемент от управлението на развитите общества, не е да бъдат отстранени „лошите” и да бъдат поставени на тяхно място „добрите”, а да се констатират грешките и да се намали вероятността за тяхното възпроизвеждане.
Затова си струва да зададем въпроса: добре ли бе управлявана столицата през последните четири години или не? Тук разбираемо има различни гледни точки, които не са лишени от основание. Привържениците на позитивната оценка на управлението обикновено посочват като аргументи разширението на метрото, закупените нови превозни средства за градския транспорт, новопостроените детски градини, ремонтираните булеварди. Критиците също толкова убедително изтъкват, че градът расте хаотично, презастрояването е уродливо и подвластно на лобистки интереси, въздухът става все по-мръсен, налице е явна диспропорция в отделяните средства за фаворизирани и пренебрегвани зони. За „перките” по „Граф Игнатиев” не говорим – те вече заслужиха място в Музея на София.
Но как да установим много или малко са 20 километра нови линии на метрото, построени за 6 години (при положение, например, че за двойно по-малко време във варшавската агломерация са въведени в експлоатация три пъти по-дълги отсечки)? Как да разберем много или малко са 80 нови детски градини, ако списъкът на лишените от възможност да ги ползват деца и родители не се скъсява? Каква е реалната полза от постоянните ремонти на определени престижни трасета, след като състоянието на вътрешнокварталните улици е по-лошо от това в Алепо? Да радват ли окото ни новите автобуси, при положение, че да се диша в София става по-опасно за живота? И най-вече – дали срещу изразходваните публични средства (събрани от нас, гражданите) обществото е получило приемлива добавена стойност (по известната формула „стойност срещу пари”)?
Тези важни показатели на управлението не могат да бъдат измерени „на око”, нито преценени чрез партизански спорове. Те изискват научен анализ на дейността на столичната управа, а този анализ започва с изследване на планирането. Защото всяка оценка на управлението тръгва от и свършва при предварително формулираните цели, степента на тяхното изпълнение и цената, на която са реализирани.
Ако говорим за планирането като поемане на ангажименти пред гражданите (а не просто процедура от кухнята на управлението) и искаме да разберем какво се е случвало в нашия град, търсенето на информация няма да е лесно. Един от малкото достъпни източници, който заслужава специално внимание, е озаглавен „Управленска програма на Йорданка Фандъкова кмет на София 2015-2019 година”. Документът е качен на сайта на Столичната община на 26 февруари 2016 г. ( т.е. четири месеца след спечелените избори). Не е пресилено да се каже, че това е уникален в много отношения документ.
Преди всичко, впечатлява неговата краткост – по-малко от една стандартна страница и всичко на всичко 40 изречения. Да се вместят решенията на множеството сериозни проблеми на милионния град в такъв сбит формат хич не е лесна работа. Наистина, странно е защо за подготовката му са били нужни цели четири месеца (при това, ако е започнато от нула, въпреки че в него г-жа Фандъкова твърди, че „застава пред гражданите с визия за столицата и подготвени проекти”.) Елементарната сметка показва, че написването на едно изречение е отнемало на кмета и екипа му средно по три дни.
Още по-важна особеност на този шедьовър на кратките управленски епистоларни форми е, че десетките включени конкретни числа, описващи резултати от управлението на града (задължителни за една четиригодишна мандатна програма) се отнасят до … миналото. В този смисъл документът би могъл да върши работа като някакъв отчет на свършеното или като предизборен агитационен материал, но не и като насока на действие през следващите четири години. Впрочем, има едно число, употребено в изречение в бъдеще време: „ще намалим с 1/3 времето за пътуване”. Дали тази цел е постигната, оставяме на жителите и гостите на столицата да преценят. Същото важи за „по-чистия въздух”, „подредената и уютна среда в междублоковите пространства”, „подкрепата за хората в неравностойно положение” и т.н.
За разлика от кмета, който все пак разполага с програма от една страница, Столичният общински съвет не е приемал нещо подобно на програма за управление на града за периода на мандата си, нито е контролирал изпълнението на изразените в „програмата” на г-жа Фандъкова благи намерения. В иначе богатия раздел на сайта на общината, озаглавен „Стратегии и програми” няма да намерите документ, който ясно и конкретно да посочва какво органите на местната власт ще се стремят да постигнат през новия си мандат. Нашият „местен парламент” е над тези дреболии.
Но когато няма еднозначно формулирани цели, не може да се направи оценка нито за ефективността (степента на постигане на целите), нито за ефикасността (съотношение изразходвани ресурси/постигнати резултати) на управлението. Поради тази причина е принципно невъзможно да се прецени направеното с цената на внушителни ресурси много ли е или малко.
А изразходваните средства наистина са внушителни. Само разходите по функции за изтичащия мандат възлизат на около пет милиарда лева, в т.ч.: над 1,5 млрд. за жилищно строителство, благоустройство и комунално стопанство, над 1,3 млрд. за образование, почти 700 млн. за икономически дейности и услуги.
От подробните отчети става ясно до левче колко и какви са били приходите и разходите, но липсва най-важното – обосновката и доказателствата защо са били планирани и извършени тези милиардни разходи и до какви ефекти са довели. От тази гледна точка (ако използваме слогана на кампанията на управляващите от 2015 г.) видими са само харчовете, но не и резултатите. Както вече бе посочено, такава оценка не само липсва в отчетите на столичната община, но и по принцип не може да бъде направена – защото няма формулирани цели за мандата и измерими показатели за постигането им.
За съжаление не само местните власти (които очевидно нямат нито желание, нито капацитет да планират, оценяват и отчитат своята работа по съвременните стандарти за добро управление), но и научните експертите и гражданското общество не проявяват активност в това отношение. Вярно е, че това е проблем не само на столицата, а и на държавата ни като цяло. Например, вече две години не сме видели и ред отчет за изпълнението на програмата на правителството. Но е време да разберем, че ако допускаме така да ни управляват, трябва да се сърдим първо на себе си, а после на тези, на които сме дали властта.
