На днешния ден през 1822 г. Жан-Франсоа Шамполион обявява, че е разшифровал Розетския камък.
След петнадесетгодишна работа върху триезичния надпис на "Розетския камък" Шамполион предлага принципите за дешифриране на йероглифното писмо на древните египтяни и определя последователността в развитието на египетската писменост – йероглифна, йератична, демотична.
Жан Франсоа Шамполион (на френски: Jean-François Champollion) (1790-1832 г.) е френски историк – ориенталист и лингвист, основател на египтологията и професор по египтология в Парижкия университет. Той първи успява да разшифрова системата на египетските йероглифи, използвайки открития в Египет Розетски камък с надписи на три езика.
С разшифроването на текстовете върху камъка успоредно се занимават французинът Силвестър дьо Саси, шведският дипломат Д. Окерблад, английският учен Томас Йънг и французинът Жан-Франсоа Шамполион. През 1822 г. Шамполион постига успех, като използва метод, който става ключов за разбирането на египетските текстове.
Камъкът е намерен през 1799 г. от френския капитан Пиер-Франсоа Бушар близо до град Розета на западния ръкав на делтата на река Нил. Още на място френски офицер разчита гръцкия надпис, но другите два никой не може да прочете. Все пак се предполага, че съдържа не три различни текста, а един, изписан на различни езици. Така находката може да помогне за разчитане на египетските йероглифи. Надписът е изпратен в Кайро, където година преди това по заповед на Наполеон е открит Институт за Египет (Institut de l'Egypte). През 1801 г. французите претърпяват военно поражение в Египет от англичаните и са принудени да им предадат Розетския камък заедно с други ценни паметници. Пренесен е в Лондон, където е изложен в Британския музей през 1802 година. Той е сред най-посещаваните обекти в музея.
Върху него са изписани три версии на указ, издаден в Мемфис през 196 г. пр.н.е. по време на управлението на Птолемеите от името на Птолемей V. Горният и средният текст са написани на древноегипетски език, използвайки съответно йероглифи и демотическа писменост, докато долният текст е на старогръцки език. Тъй като указът съдържа минимални разлики между трите версии, Розетският камък се оказва ключът за разшифроването на египетски йероглифи. В този период много подобни документи се разпространявали на два или на три езика, което се оказва твърде полезно за лингвистите.
Големият напредък в разшифроването се дължи на фактите, че камъкът предлага три версии на един и същ текст, че демотическото писмо използва фонетични знаци за правопис на чуждите имена, че йероглифният текст работи по същия начин и има проникновени сходства с демотическото писмо, и че освен че се ползват за чужди имена, фонетическите знаци се използват и за правопис на местни египетски думи.
