1 октомври се отбелязва в Сан Марино като Инвеститура на Регента.
Република Сан Марино е една от най-малките държави в света (с площ от 61.2 кв. км), което я поставя на трето място след Ватикана и Монако. Тя е изцяло обградена от Италия, и е само на десетина километра от Адриатическо море. Столицата й е град Сан Марино, който има населението от 4493 души според последното преброяване. Градът е основан през 301 година.
Сан Марино е най-старата република в света. Основана е през септември 301 г. от строител, наричан Свети Мариний. Според легендата той напуснал родния си остров Раб, който днес е на територията на Хърватска, за да работи като зидар в италианския град Римини. По време на гоненията срещу християните от император Диоклециан, той избягал и се скрил в планината Титано заедно с малка група християни. Там той построил малка църква, поставяйки основите на днешния Сан Марино.
Тази малка държава е призната от Наполеонова Франция през 1797 г., а другите европейски държави правят това през 1815 г. на Виенския конгрес. Конституцията на страната е в сила от 1600 година и това я прави най-старата действаща конституция в света.
През 19 век, по време на т.нар. Рисорджименто – движението за обединяване на държавите на Апенинския полуостров, Джузепе Гарибалди е уважил желанието на малката държава да не бъде включвана в новосъздадената Италия.
По време на Втората световна война Сан Марино е окупирана от германските войски, а след приключването й управлението на страната е в ръцете на комунистическата и социалистическата партия.
Сан Марино е република. Държавни глави са двама капитан-регенти, които се избират за шест месеца измежду членовете на Големия генерален съвет (еднокамарен парламент – върховен държавен и законодателен орган). Изпълнителен орган са капитан-регентите съвместно с Държавния конгрес (правителството).
Стопанството е тясно свързано с това на Италия. От селското стопанство са развити зърнопроизводството и лозарството. Страната е посещавана от много чуждестранни туристи, а днес Сан Марино е една от скъпите и желани дестинации за почивка в Европа. В тази връзка са изградени различни предприятия за керамика, текстил, сувенири, хранителни продукти. Важно перо в приходите на страната е издаването на пощенски марки и монети за колекционери.
Тъй като Сан Марино е обградено изцяло от Италия, няма значителна разлика между населението на двете страни. Много италианци живеят в Сан Марино. Поради това се говори на италиански, а преобладаващата религия е римокатолицизмът. Населението й е над 30 хиляди жители, а гъстотата – 446.3 души на кв. километър. Средна продължителност на живота при мъжете е 77 г., а при жени – 83 години. Според етническия му състав сред населението преобладават санмаринци (италианци) – 98.5% от всички, а като други се определят 1.5% от хората.
Според стойностите на брутния вътрешен продукт, населението е едно от най-богатите в света, а безработицата в страната се смята за най-ниската в цяла Европа. През 2017 г. БВП е на стойност 1.55 млрд. щ.д., или по 44 947 щ.д. на човек. Макар да не е член на Европейския съюз, Сан Марино има правото да използва общата европейска валута – еврото.
Един от шедьоврите на местната кухня се нарича Torta Tre Monti (торта на трите кули) и представлява сладкиш от вафлени слоеве, покрити с шоколад. Що се отнася до другите кулинарни специалитети в района, вероятно най-характерното ястие е т.нар. пиядина (piadina) – тънка питка, печена по традиция в керамична чиния, допълнена с различна по вид плънка.
Не е за пропускане Музеят на любопитството. Той е на три етажа и в него има макети на различни странни предмети и изобретения. В музея могат да се видят и восъчни фигури на най-високия, най-дебелия, най-ниския човек на планетата, както и жената с най-тънка талия и най-тежкото новородено. Входът струва 7.50 евро, а за всички любопитни е отворен от 10 до 17 часа.
Интересен е фактът, че американският президент Ейбрахам Линкълн е почетен гражданин на Сан Марино – правителството на страната го прави такъв заради неговите републикански убеждения.
Никога не наричайте жителите на Сан Марино италианци. Не защото мразят Италия, а защото са горди с произхода и наследството си. Преди да тръгнете за Сан Марино, си намерете и италиански накрайник-тройка. Ще ви трябва най-малкото, за да си заредите телефона
В Сан Марино няма летище. Със самолет най-удобно се лети до съседния град Римини, който е на едва 10 км от Сан Марино. Цената на двупосочен билет е около 250 евро. От летището се пътува с автобус 72 до Сан Марино, като цената на този билет е 9 евро и може да се купи и в автобуса. Автобусите между Римини и Сан Марино са на около час. В разгара на туристическия сезон (април-юли) и по празниците, напливът е много голям. Въпреки че е популярна дестинация, в Сан Марино няма много места за нощуване. Най-добре е да си запазете стая в Римини.
До Сан Марино можете да идете и с кола. За страната важат същите правила като за страните членки на Европейския съюз. Разстоянието от България до миниатюрната република е малко над 1400 километра.
От декември миналата година Република Сан Марино има почетно консулство в България със седалище в Пловдив и с консулски окръг, обхващащ цялата страна. За почетен консул е назначена Елена Георгиева. Като адвокат тя предлага правни услуги в редица области на българското право и консултира редица български и италиански клиенти по търговско право.
