Учени, работещи за ООН в областта на климатичните промени са открили начин да се ограничи и да се спре натрупването на парникови газове, което би спечелило на световните лидери 20 години за овладяване на затоплянето на климата на планетата, съобщава агенция "Блумбърг". За целта са необходими 300 млрд. щ. долара – точно колкото е БВП на Чили или сумата на военните разходи, които светът прави на всеки 60 дни. Парите няма да отидат за финансирането на зелени технологии или за уникални решения за емисиите. Те ще послужат за приложението на прости и старомодни практики за "затварянето" на милиони тонове въглерод обратно в изтощената почва.
Рене Кастро Салазар – помощник генерален директор на Организацията по прехраната и земеделието (FAO) към ООН, твърди, че от 2 млрд. хектара земя на планетата – пустеещи, замърсени, обезлесени или пострадали от други човешки дейности площи, поне 900 млн. могат да се възстановят. Ако те започнат да се използват отново за паша на животни, за отглеждане на реколта и за залесяване, достатъчно количество въглерод ще се трансформират в биомаса, която в рамките на 15-20 години ще стабилизира отделянето на въглероден двуокис – най-масовоотделяния парников газ, и ще даде време на света да въведе въглеродно-неутрални технологии. "С политическа воля и с инвестиции за около 300 млрд. долара това е постижимо", смята Салазар.
Сърцевината на идеята е да се реши растящия проблем със засушаването на почвата и превръщането й в пустиня. До степен, в която да поддържа съвсем слаб живот. Поне една трета от земята в света е деградирала до някаква степен в пустинна форма и засяга директно живота на 2 млрд. души, посочва Едуардо Мансур – директор на звеното за земята и водата във FAO. Той добавя, че малки части земя на планетата са засегнати от два феномена – от ускоряване на климатичните промени и от ръста на населението на Земята, което може да стигне почти 10 млрд. души докъм 2050-а. По голямата част от тези терени са в области в Африка, под пустинята Сахара и в Южна Азия, където земята вече е поразена в голяма степен.
Ключът за завръщането на растителността в сухите места е използването на торове, обяснява Мансур. Те са жизнено необходими за увеличение на добивите и в правилната дозировка и качество са много добри за почвата. В случая не става въпрос да се залесяват пустините, а онези земи, на които е имало растителност и преди човешките интервенции. Не се има предвид също обикновено засаждане на дървета, защото всяка област има свое изискване в зависимост от хората, които живеят там и от техните нужди.
Например, Кения планира да засади 2 млрд. дървета на 500 хил. хектара земя, за да възстанови 10% от горите си, като същевременно работи и по варианти за адаптиране към климатичните промени. В Коста Рика фермерите използват обезлесени земи, за да произвеждат неутрално към въглеродния двуокис кафе, което се цени най-високо от потребителите. Страната възстановява и дъждовните гори, за да стимулира еко-туризма, превърнал се във втория по големина източник на доходи.
Мисията изобщо не е лесна. В Индия над 20% от земята се смята за "загубена" и оскъдните водни ресурси правят положението още по-тежко. В Чили, където се намира най-сухата пустиня на Земята – Атакама, правителството харчи 138 млн. щ. долара за подобряване на напояването, защото сегашното десетилетие – най-сухото в историята , принуждава фермерите, които отглеждат плодове, да мигрират на юг, за да се спасят от настъплението на пустинята. Бразилия пък бе сполетяна от най-мащабните от години пожари, които опустошиха огромни области от дъждовната гора на планетата.
Въпросните 300 млрд. долара са за най-простите и неотложни действия за спасяване на околната среда, които могат да започнат незабавно. За цялостното "блокиране" на световното затопляна ще са необходими 50 трлн. щ. долара, пресмятат анализатори на "Моргън Стенли". Според проучването им, за да се сведат до нула чистите въглеродни емисии, светът ще трябва да ликвидира еквивалентния ефект от отделянето на 53.5 млрд. тона въглероден двуокис всяка година. И за постигането на тази цел ще е необходима помощта на пет ключови технологични области: източници на възобновяема енергия, електрически превозни средства, водород, улавяне и съхраняване на въглерода и биогорива.
Възобновяема енергия
За генерирането й ще са необходими 14 трлн. щ. долара до 2050-а, включително инвестиции за съхраняването й. Тези източници ще трябва да осигуряват около 80% от световното производство на енергия до края на този период срещу 37% в момента. А това означава допълнителен капацитет от 11 хил. гигавата без да се включват водноелектрическите централи.
Електрически превозни средства
Като се има предвид, че колите в момента изхвърлят около 7% от парниковите емисии, ще са необходими 11 трлн. щ. долара, за да се изградят заводи, да се разшири енергийният капацитет и да се разработят батерии и инфраструктура за зареждане на возилата. Ако инвестициите се увеличат, годишните продажби на електрически превозни средства могат да нараснат от 1.3 млн. броя през 2018-а до 23.2 млн. през 2030-а (общо с натрупване 113 млн. броя до тази година) и до общо 924 млн. до 2050-а.
Улавяне и съхранение на въглерода
Почти 2.5 трлн. долара ще трябват за внедряването на технологии, които да осъществят тези дейности. В момента елиминирането на един милион тона въглерод годишно струва 700 млн. щ. долара, но разходите за изграждане на подобни заводи се очаква да паднат с 30% до 2050-а.
Водород
Около 5.4 трлн. щ. долара са необходими за производството на газа, който би помогнал за осигуряване на чисто гориво за производство на енергия, индустриални дейности, превозни средства и отопление.
Други 13 трлн. долара трябват за увеличение на капацитета на източниците на възобновяема енергия, за да захранят заводите.
И още 1 трлн. щ. долара ще отидат за съхранение плюс допълнителни инвестиции за транспортиране и разпределение.
Биогорива
Почти 2.7 трлн. щ. долара ще трябват за този вид горива (като етанол), които в момента са смесени с петролните продукти и те евентуално ще се използват и в области като авиацията. Около 4% от глобалния транспорт се очаква да се движи благодарение на биогорива (до 2030-а.) Употребата на етанол, който засега е най-използваният вид биогориво, ще нараства с 3% годишно. Докато един тип биодизел (третирано с водород растително масло) трябва да постигне доста по-бърз ръст и производството му да скочи четирикратно до 2030-а.
