През второто тримесечие на 2019 г. БВП продължи да нараства, подкрепен от нетния износ. Растежът достигна 3.7% на годишна база (сезонно неизгладени данни) и се забави спрямо 4.8% през първо тримесечие, при почти неутрален принос на вътрешното търсене, поради спад в изменението на запасите, отбелязва Министерството на финансите в своя месечен обзор на българската икономика за септември. Данните показват, че инвестициите в основен капитал са се увеличили с 1.3% при 0.6% през първо тримесечие. Ускорението отразява по-високи разходи за публични инвестиции.
От страна на предлагането, растежът на брутната добавена стойност се ускори. Темпът достигна 3.9% на годишна база с най-голям принос от държавно управление и операции с недвижими имоти. Добавената стойност в строителството се увеличи с 6.6%, след отчетен спад през първото тримесечие.
Инфлация
Цените на храните и услугите имаха най-голямо влияние за инфлацията на годишна база през юли и август. След ускорение до 2.6% през юли, през август инфлацията се забави до 2.5%. През месеца приносът на енергийните стоки към общата ценова динамика беше много нисък. Същевременно цените на храните се повишиха с 5.1%, а на услугите – с 3.6% спрямо август на 2018 г. Ускореното поскъпване на храните от началото на годината, заедно с повишението на заплатите, се отрази върху цените на някои услуги като обществено хранене, които нараснаха с 5.6% през август. Базисната инфлация, която изключва енергийните стоки и непреработените храни, се ускори до 2.9% през юли, а през август се забави до 2.7%.
Външен сектор
През юни балансът по текущата сметка се подобри спрямо същия месец на предходната година, подкрепен от всички подсметки. Натрупаният от началото на годината излишък достигна 3% от прогнозния БВП. През юни, възходящата динамика в търговията беше прекъсната. Понижение бе отчетено при износа и в по-голяма степен при вноса. Износът на стоки намаля с 2.7% спрямо същия месец на 2018 г., а вносът – с 11.2%. Водещо и за двете изменения бе понижението на търговията както със страни от ЕС, така и с трети държави. Износът на услуги спадна с 3% поради по-ниски приходи от пътнически и транспортни услуги. Вносът на транспортни услуги се понижи за втори пореден месец и беше основен фактор за общия спад на вноса на услуги.
Финансов сектор
Растежът на кредита за частния сектор се забави през юли, повлиян от значителния спад на лошите и преструктурирани кредити. Годишният му темп се понижи до 6.5% при 6.8% месец по-рано и поради по-слабото нарастване на кредита за нефинансови предприятия (4.3% при 4.6% в края на юни). Кредитите за домакинства продължиха ускорението си, нараствайки годишно с 8.7%, водени от по-бързото увеличение на потребителските и жилищните кредити.
Международните валутни резерви на БНБ се свиха през август, след като плащането по договора с правителството на САЩ за придобиване на нови бойни самолети беше осъществено от депозита на правителството в централната банка. Резервите се понижиха с 2.9% до 24.8 млрд. евро, отразявайки трансфера към бюджета на Министерство на отбраната, който доведе до понижение на депозита на правителството с 15.8% в края на август спрямо предходния месец.
Фискален сектор
Натрупаният бюджетен излишък продължи да нараства на годишна база и в края на юли достигна 2.8% от прогнозния БВП, изравнявайки съотношението от предходния месец. Приходите нараснаха с двуцифрен темп (15.2%), в резултат от по-високи данъчни постъпления основно косвеното облагане и социално- и здравно-осигурителните вноски. Поради положителен базов ефект от законодателни промени, неданъчните приходи, които се повишиха с 38.4% на годишна база, продължиха да имат съществен принос за общото нарастване. При разходите бе отчетено повишение от 10.8%, което се дължеше най-вече на увеличение при субсидиите (с дял от 8.6% от общите разходи) и плащанията за персонал (дял от 24%). Нарастването при последните бе в резултат от 10-процентното увеличение на заплатите на учителите и заетите в бюджетния сектор.
