На днешния ден през 1918 г. като следствие от националната катастрофа на България в Първата световна война цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III и напуска завинаги страната.
Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България – от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България – от 22 септември 1908 г. до абдикацията му на 3 октомври 1918 година.
Фердинанд също така е известен и като страстен ботаник, ентомолог и филателист.
Българската историография разглежда цар Фердинанд І като противоречива личност. От една страна, се изтъкват заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. От друга страна, на Фердинанд І се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби.
След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили – Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 година. Въпреки военните успехи на фронта – разгрома на Сърбия (ноември-декември 1915 г.) и победата над Румъния (септември-октомври 1916 г.), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.
Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му – престолонаследника княз Симеон Търновски.
Фердинанд І умира на преклонна възраст в дома си в центъра на град Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си ген. Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?“ Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в любимата му България и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква Св. Августин в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.
