Архивистите празнуват с „Промяната 1989. Преди и след“

Архиви

Десети октомври е Денят на българските архивисти. Той се чества от 1951 г., когато Народното събрание – с Указ № 515, създава Държавен архивен фонд и институционализира архивното дело в България. По този повод, председателят на Държавната агенция „Архиви“ – доц. Михаил Груев, представи поредният сайт от платформата на агенцията и награди с почетни грамоти нейни служители с над 20-годишен стаж и с принос в опазването на историята ни. Той се нарича „Промяната 1989. Преди и след“, а съдържанието му е разпределено в над 20 рубрики, сред които „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България“, „Независимо сдружение „Екогласност“, „Градът на истината“, „Кръглата маса 1990 г.“ „Конституцията 1991 г.“, „Прояви на съпротива (1987–1989 г.)“ и т. н.

Онези, които търсят Истината за българския преход, едва ли ще я намерят на сайта – направи уговорка доц. Груев и уточни, че има много гледни точки и много исторически школи, изследващи събитията от преди тридесет години. – Основното желание на Държавната агенция „Архиви“ е да представи изключителното богатство от документи, които съхранява, на вниманието както на историците, така и на журналистите и гражданите, а те, от своя страна, да направят своите интерпретации“, допълни той и благодари на хората и институциите, без които начинанието би претърпяло тотален провал: Комисията по досиетата, БНТ, Златния фонд на БНР, СДС, Фонд „Българска фотография“, Германският исторически институт със седалище във Вашингтон, на Петко Симеонов и наследниците на Желю Желев и Радой Ралин.

Мариета Цанова, основният автор на новия сайт, поздрави колегите си с думите „Ние, архиварите, сме чираците на паметта. Този сайт е и знание, и спомен, и ориентир във времето, който показва, че възторгът и наивните надежди са красиви“.

Тя добави, че макар платформата да не е зрелищна, дава възможност за бърза ориентация: интернет страницата на агенцията, категория „Архивите говорят“, осем (до вчера) тематични сайта:

Във връзка с празника, доц. Михаил Груев представи и албума „Победа и… погром. Величие и… падение“, посветен на 100 години от края на Първата световна война и Ньойския мирен договор. Изданието включва документи и снимки, пресъздаващи както бойните действия, така и не толкова славния живот на редовия войник. Проектът е финансиран от Националния комитет за отбелязване на 100 години от Първата световна война и участието на България в нея.

Накрая председателят обяви и бъдещите творчески планове на Държавната агенция – обработка на наскоро полученият архив на д-р Г. М. Димитров, дарен от дъщеря му Анастасия Мозер. Става дума за огромно количество документи (според специализираната терминология – около 12 линейни метра), свързани с дейността на Г. М. Димитров като ръководител на най-голямата наша емигрантска организация – Български национален комитет, както и с ангажиментите му като секретар на Международния селски съюз и на Комитета на поробените източноевропейски народи. Сред дарението е и кореспонденцията на Г. М. Димитров със Станислав Миколайчик и Ференц Наги, както и с редица източноевропейски емигрантски лидери.

След обработка на архивните материали, ще могат да бъдат прочетени ключови речи и изказвания на Г. М. Димитров пред различни международни форуми, включително при учредяването на Съвета на Европа през 1949 година.

Голямата новина гръмна… просто така, сякаш между другото: наследниците на Евгения Марс (жената, без която Патриархът на българската литература не е могъл да представи живота си – бел. ред.) са готови да предоставят на Държавна агенция „Архиви“ личната й кореспонденция с Иван Вазов: 106 писма, 40 картички и 20 портрета с посвещение!

Странно беше човек да наблюдава как присъстващите репортери и спецове "преглъщат" на сухо задължителния въпрос "Защо не ги предложите на публичен търг с тайно наддаване в стил "Сотбис"?", но… всичко се размина с мълчаливо хладнокръвие. На празник като на празник…

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Одобрявате ли въвеждането на нов стандартизиран скрининг за проследяване на развитието на децата от ранна възраст?

Подкаст