Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Пазарните участници са в нервно очакване за изхода от така дългоочакваните разговори на високо ниво между САЩ и Китай, които започнаха в четвъртък. Те обаче се провеждат на фона на нестихващо и непредвидимо глобално геополитическо напрежение.
Постигането дори и най-малката договореност между двата спорещи икономически колоса ще се припознае от инвеститорите като голям пробив и позитивна вълна ще залее пазарите. Обратното, не постигането на каквито и да отстъпки, ще потопи световните тържища.
От друга страна, излизащите данни за състоянието на фундамента на глобалната икономика и за геополитическата обстановка, даваха ясни сигнали за притеснения. Производствената активност в САЩ продължава да отслабва, а потреблението да се свива, в резултат на което инфлационния процес губи скорост. Индустриалното производство в Германия е под нивата отпреди година, новите поръчки също главоломно спадат, а експортната дейност губи своята роля на мотор на най-могъщата европейска икономика. Икономиките на Япония, Великобритания и Канада също не спират да отчитат свиване.
Брюксел и Лондон продължават да говорят на различни езици. Сирийският пъзел отново се пренарежда. Ердоган плаши Европа с 4 млн. бежанци.
На този фон пазарите реагираха нервно и цените се лутаха без посока. През изминалата седмица котировките на фондовите пазари отчетоха колебливо нарастване, но на месечна база продължават да са на червена територия. Аналогично е положението и с цените на нефта и цветните метали.
Поевтиняха държавните 10-годишни облигации на САЩ и Германия, като последните с по-голяма стъпка от близо 1 евро срещу само 0.25 долара на немските книжа. В резултат разликата в носената от тях доходност се стесни до 2.11%, най-малката от началото на годината.
Цените на книжата на държавите от Централна и Източна Европа също бяха в разнопосочни посоки. Докато тези на Полша поевтиняха, то на Унгария и Румъния – поскъпнаха. Доходността на полските 10-годишни облигации носят минус 0.04% годишна доходност, а тези на Унгария и Румъния – все още положителните 0.12% и 1.32 на сто.
Българските по-дългосрочни еврооблигационни емисии поскъпнаха, докато тези с по-близки падежи – поевтиняха. Най-дългосрочна ни емисия – с падеж 2035 г., продължи да изкачва нови ценови върхове, поскъпвайки с нови 50 евро цента през последната една седмица. Доходността й, бидейки в обратно пропорционална зависимост, запази понижаващата си тенденция, губейки нови 3 базисни точки. Носената от тях годишна възвращаемост на инвестицията вече е на немислимите до скоро 0.93 на сто. Нека да припомня, че тя стартира годината от 2.63% годишна доходност, като тогава никой не е предполагал и в най-смелите си мечти, че тя ще се търгува девет месеца по-късно с цели 25 евро по-скъпо.
Емисиите ни с падежи 2028 г. и 2027 г. поскъпнаха с по 30 цента, в резултат на което носената от тях доходност се понижи подобаващо с по 5 базисни точки и вече е точно 0.00% за първата и минус 0.05% на годишна база за втората емисия. Най-краткосрочните ни книжа – с падежи 2024 г., 2023 г. и 2022 г., отдавна са на отрицателна територия и в момента "носят" на купувачите възвръщаемост съответно от минус 0.12%, минус 0.16% и минус 0.35% годишно.
Министерството на финансите успешно пласира нова партида книжа от емисията с падеж 2039 година. Българската народна банка регистрира постъпването на поръчки за общо 132 млн. лева, с които първичните дилъри наддаваха за обявените за продажба 95 млн. лева номинална стойност. Одобрени обаче бяха само 69 млн. лева при средна годишна доходност от 1.37% на годишна база. На такова ниво вече имаше регистрирани сделки на вторичен междубанков пазар, където книжата с остатъчна срочност от 3, 5 и 10 години до падеж се котират при съответно минус 0.25%, минус 0.05% и плюс 0.25% на годишна база.
