България не трябва да се разочарова от една очаквана, но нереализирана инвестиция в автомобилния бранш, защото страната ни не е в лоши позиции. Така коментира председателят на БТПП Цветан Симеонов факта, че германската "Фолксваген" предпочете Турция за новия си завод пред България. Той беше сред официалните гости при откриването на най-голямото автомобилно събитие за годината – Автосалон София 2019. Симеонов напомни, че имаме над 240 предприятия, които произвеждат автомобилни части. "Докато в условията на жестока конкуренция някои марки могат да дадат и жертви, обвързването с една само марка е рисковано, защото не се знае кой може да пострада. Докато броят на марките в света е сравнително ясен, производителите на авточасти могат лесно да се преориентират, защото хората ще трябва да карат автомобили и да имат резервни части за тях. Така че стратегията за развиване производството на резервни части и компоненти за автоиндустрията е перспективна", отбелязва Симеонов.
И това е така. Аутомотив секторът продължава да расте с нови инвестиции. Само през септември няколко компании у нас обявиха плановете си да вложат различни суми в разширяване на производството или пък прерязаха лентата на нови технологични мощности. На 26 септември "ВОСС Аутомотив България", която е част от германския производител на авточасти VOSS Аutomotive, откри първия си завод у нас в индустриален парк "Баховица", край Ловеч. За този си проект компанията получи сертификат за инвеститор клас А за принос в автомобилната индустрия на България. Проектът е за 15 млн. евро и ще създаде нови 120 работни места, като до края на следващата година се очаква те да достигнат 900. Фирмата има дългосрочни партньорства с компании от автомобилния сектор, сред които BMW, VW, Audi, Ford и много други. В България компанията ще произвежда компоненти за автомобилната индустрия, фокусирани изключително върху леки автомобили.
Друга една немска фирма – производителят на елементи за автомобилната промишленост "Вюрт електроник ИБЕ БГ" има планове да изгради нов завод в съседство със сега работещия в с. Белозем, община Раковски. Частите, които тя произвежда се вграждат в по-големи компоненти на следващите по веригата автомобилни производители. Германската група има планове за прехвърляне на още производства у нас. Очаква се новият завод да повиши с около 20% производствения капацитет на компанията.
През тази година по Закона за насърчаване на инвестициите са издадени 26 сертификата. Девет от проектите се осъществяват във високотехнологични производства и услуги, като се отчита увеличение броя на инвестициите в аутомотив сектора.
Секторът се развива на базата на "екосистема" от мултинационални и местни фирми. Редица големи международни компании от сектора откриха България като най-добрата дестинация за своя бизнес в Източна Европа – SKF, Montupet, Palfinger, Festo, SeBordnetze, Yazaki, Grammer, Witte и много други. Много успешни български компании – ZMM Sliven, M+SHydraulic, Hydraulic Elements and Systems и други имат успешни партньорства в сектора чрез собствени разработки или чрез изделия по поръчка. Комбинацията от местни и мултинационални компании създава уникална среда, където продуктивността, изобретателността и иновативността в производството процъфтяват.
Добре развита инфраструктура е другата предпоставка за развитие на сектора. България се пресича от пет главни пан-европейски коридори, осигурявайки лесен достъп до регионалните и европейските пазари. В страната има 14 функциониращи индустриални зони и още 13 в строеж, всички от тях подходящи за компании-производители.
И не е само това. Нова стратегия за развитие на автомобилния сектор в България до 2030 година ще бъде представена на правителството до един месец. Тя ще бъде интегрирана в стратегията България 2030, обяви Росен Плевнелиев, президент в периода 2012-2017 г., при откриването на "Международния автомобилен салон" в София.
Общо 45 са членовете на Асоциацията на автомобилните производители в България, които са направили инвестиции от над 700 млн. лева през последните десет години в сектора, заяви председателят ѝ Александър Миланов. Обемът на търговската дейност, осъществена тук, е за над 33 млрд. лева.
