Г-н Георгиев, виждате ли някакви прилики и разлики между сегашната кампания за кметове и общински съветници и предишни такива?
– Не може да се обобщи за цялата страна. Особено при местни избори се демонстрират реални локални особености.
В София например.
– В София безспорно вотът е ключов, с много сериозна интрига. Отдавна не е имало такава интрига. Разбира се, има и други места, но публиката се интересува най-вече от столицата. Почти сигурно ще има балотаж в София в кметската част и то с много добри шансове за Мая Манолова. Но по-важното е, че в София все пак наблюдаваме местен вот, където в това, което се случва, ще има някаква политическа логика. Борба между политики, идеи… Така че тук всичко е в чист вид. А вече из страната наблюдаваме добре познати картинки. Не, че няма интриги. Има интриги. Сигурно ще има и изненади. На ГЕРБ няма да й е така лесно да повтори постиженията си от преди четири години. В 7-8 областни града ще има сериозни опоненти и е възможно да загуби някои от тях. Но за съжаление това, което мен ме впечатлява, като човек изследващ 20-30 години избори в България, ще си ги има пак всичките добре познати дефекти – местни договорки зад гърба на избирателя, купени гласове… Силно е изкушението, особено в общини с под 50 000 избиратели да се използват тези техники.
Казахте, че в 7-8 града се очаква интрига. В кои?
– Не във всички имам изследвания, но в Ямбол, в Русе, в голяма част от областните центрове в Северна България, даже и в Благоевград може би ще има интрига. Интересни са, при все че някакви Бог знае какви иновации от страна на желаещите и ползващи се от правото да бъдат избирани не наблюдаваме. Изборите текат по начин, който общо взето вече е познат на публиката. Може би малко по-интензивно се ползват социални мрежи, дигиталните начини за комуникация, пропаганда, контрапропаганда, пиар и т. н. Но другото не е нещо особено ново.
Когато слушате кандидатите за кмет на София – вече се проведоха два или три дебата, кой ви се струва най-неадекватен и кой предлага най-прагматични решения?
– О, не съм ги следил всичките. Непрекъснато съм на работното си място и нямам особено време. Вижте, какво значи прагматичност? В София няма търсене само на прагматика от публиката. В София се натрупаха много проблеми при наличие на безспорно позитивна тенденция. В София има по-голяма осъзната нужда от промяна в модела, по който се управлява столицата и който до голяма степен изключва гражданите от процеса на взимане на решенията и контрол върху обществените поръчки, харчене на бюджетния ресурс. Има желание за промяна. Дали г-жа Фандъкова и ГЕРБ предлагат също своя версия на промяната и дали ще я приеме публиката, това ще го видим.
Как ще коментирате скандалите, съпътстващи тази кампания – в БНР, истерията за децата, последния с расистките прояви на стадиона?
– Те налагат своя отпечатък върху настроенията на хората. Общо взето, може би ще дадат своя принос върху по-високи стойности на протестен и наказателен вот. Лошото е, че може и да не го забележим в резултатите, защото протестният се случва с по-ниска активност, а наказателният налива вода в мелницата на политически сили, кандидати и местни коалиции, които са за промяна на статуквото. Така че ще бъде доста разнопосочно, но отпечатък ще има и то най-вече в големите градове, където логиката и на гласуването, и на избора е по-политическа, а не семейно-родова, както е в по-малките общини.
Бойко Борисов отново яхна джипа и тръгна да обикаля страната, както на евровота, но двата вида избори са много различни …
– Вижте, аз не съм много склонен да приписваме огромен ефект от подобни турове на евроизборите. Да, ГЕРБ ги спечели, но това е с един процент и половина от всички имащи право на глас. Друг е въпросът, че беше ниска активността. Не знам. Може би те ще минимизират щетите, които ГЕРБ е възможно да понесе в много общини поради вътрешни скандали, поради откровено несправяне и корупционни, и всякакви други схеми и скандали. Но е факт, че на не малко места ГЕРБ влезе в тази логика, която други големи, значими политически сили, даже и БСП, я изживяваха преди години – да има по двама кандидати. Тоест, почва някаква ерозия и то в областни центрове. Забелязват се симптоми, че на места разслояването, разломите вътре в структурите на ГЕРБ са доста значими, което не беше характерно за по-младенческата фаза от живота на тази политическа сила.
Това има ли нещо общо с отстраняването на Цветан Цветанов от партията и ръководните постове в нея?
– Безспорно има. Макар че няма нужда да си го обяснявам с активната роля на самия Цветанов. Вижте, през последните години има една тенденция в България местната власт все повече да се приватизира. Кметовете – няма значение от коя политическа сила са те – получиха доста значим ресурс и прерогативи. Тоест без да бъде много манифестирано, реално протече някакъв процес на децентрализация на общините. Особено в по-жизнеспособните има достатъчно голям ресурс. И местната власт се превърна в доста еманципирал се фактор – обществени поръчки, евросредства… По-оправните кметове успяха да си създадат мощни клиентелни връзки, те са сериозен работодател в средните и малките общини. Те станаха до голяма степен независими даже от партийните централи и от централната власт. Така че, получавайки тази автономия, наистина стана вече много трудно да бъде сменен кмет в България при равни други условия. Няма значение дали е от ГЕРБ, от друга партия или абсолютно независим. Има доста примери при това в големи общини. Е, разбира се, сигурно имат и някакви качества като управленци или населението им приписва такива. Но много по-трудно стана да се смени кметът (в общинския съвет по-лесно стават някои фрагментации), отколкото даже централната власт. Затова ще продължаваме да имаме кметове с по три, четири и повече мандати.
Как си представяте местни избори без Цветанов?
– Цветанов остави част от ноу хауто си на своите наследници в ГЕРБ. А и някои от тези хватки лесно се усвояват. Той безспорно вършеше част от черната работа. Но в много общини забелязвам същите подходи – без Цветанов по цветановски. Безспорно без него ГЕРБ ще има проблеми в доста общини, където неговото оттегляне беше съпроводено с низвергването на предишен местен елит на ГЕРБ и замяната му с друг. Има такива достатъчно. Но методите си остават, те не са забравени, ноу хауто все още се ползва. Освен това и самият Бойко Борисов не е много чужд на това ноу хау. И да не го е патентовал, то си е част от корпоративната култура на партия ГЕРБ.
За какво всъщност ще бъдат тези избори? Битка между лявото и дясното, статуквото и промяната или избор между демокрация и диктатура?
– Винаги присъства елементът, по-интензивно или не, между статукво и промяна. Във всички общини, върху които имам поглед, в предизборната кампания повечето от гражданите искат промяна. Няма значение на какъв хал е общината – дали е силно депресивна или е сравнително успешна през последните 3-4 години и има добра икономическа конюнктура. Навсякъде искащите промяна са повече. Друг е въпросът, че нещо друго не много добро се случва през последните 10-15 години, което мен като социолог ме тревожи. Почти навсякъде има ерозия на местните общности, те не се преживяват като такива. Изчезнала е местната публичност. Няма форуми, полета за дебат по проблемите на общността – политически, икономически и всякакви. И поради липса на такава местна публичност са изчезнали и естествените лидери. Няма я средата, която формира естествени лидери, които при необходимост, когато обществото иска промяна, излизат на политическата арена и персонифицират тази промяна, печелят избори. Общо взето, има обезлюдяване. Правиш изследвания, искаш хората от общината спонтанно да посочат личности, които според тях имат авторитет и не намираш нищо. Няма ги вече местните интелектуалци, няма ги гражданските активисти на много места. Да, знаят бившите и настоящите кметове и затова посочват тях. Просто, защото други не знаят. Няма ги честните бизнесмени. В много малки и средни общини като се зададе такъв въпрос, излиза списък от лекари. Поради демографската ситуация в страната, хората имат доверие на джи пито си и го посочват него. Извинявайте, ама джи пито едва ли е годен за кмет и едва ли има намерение за такъв. Или лекари от местната болница. Всъщност това започна още преди десет години, когато половината регионални болници излъчиха кметове или хора в общинските листи. Няма други. Няма ги местните медии. Да, появиха се какви ли не сайтове и прочее, но те имат много фрагментарна и малка в крайна сметка аудитория. Всичко това не подхранва среда, в която може да се формира по естествен път алтернативен елит по места.
Най-общо, има нужда от промяна на модела и то е по посока да стане по-легитимен. Да се пресекат няколко негативни тенденции, които тревожат хората. Това са – срастване между политически и олигархично-клиентелен елит; да се минимизира ролята на големите пари в изборите; да се създадат механизми за гражданско участие, което е същинската демокрация. Демокрация без гражданско участие е доста фиктивна фасада. Така че, чувства се потребност от радикални идеи и не непременно такива, които могат да се разплискат в антисистемни настроения. Засега това, което ги задържа, мен, ако питате, е, че не са се появили подходящи алтернативи и че социално-икономическата конюнктура е горе-долу добра. Ако, не дай Боже, страната влезе в някаква икономическа депресия и се изострят социално-икономическите напрежения, това може да избие на зле.
