Българска народна банка е преживяла различни премеждия в своята 140-годишна история. Едно от тях е промяната през ноември 1989 година.
По това време председател на Българска народна банка е Васил Георгиев Коларов – български финансист. Той заема поста от 3 януари 1984 до 20 декември 1989 година
Васил Коларов е роден на 20 ноември 1942 г. в Батак. Завършва средното си образование в София. Членува в БКП от 1964 година. Следва математика последователно в Софийския университет "Климент Охридски" и в Московския университет "Михаил Ломоносов" (1960-1966).
В периода между 1966 и 1975 г. работи последователно в Изчислителния център и в Научния център по планиране към Държавния комитет по планиране. Коларов се занимава с математическо моделиране на макроикономиката и ръководи софтуерното осигуряване. Аналитичното моделиране, наричано още математическо моделиране, е процесът на изграждане на модел с използване на априорни знания за обекта на изследване, налични преди провеждането на експеримент с обекта.
Коларов е специализирал в Япония, Великобритания, Белгия и САЩ. Бил е хоноруван преподавател в Математическия факултет на Софийския университет и във Висшия икономически институт "Карл Маркс" в София.
От април 1975 г. е заместник-председател, а от август 1977-а – първи заместник-председател на Българска народна банка. От 1984 до 1989 е председател на БНБ. Васил Коларов е бил член на Бюрото на Ленинския районен комитет на БКП в София, а по-късно и на Градския комитет на БКП в София. От 1981 до 1986 г. е кандидат-член на Централния комитет на БКП, а от 1986 до 1990 г. и член на ЦК на БКП.
Васил Коларов е бил народен представител в IX-то или XXXV Обикновено Народна събрание, открито на 17 юни 1986 г. и закрито на 3 април 1990 година.
След промените на 11 ноември 1989 г. Васил Коларов е наследен на поста председател на БНБ от Иван Минков Драгневски – български финансист. Той оглавява централната банка от 20 декември 1989 до 9 януари 1991 година.
Драгневски е роден на 12 октомври 1940 г. в Троян. Баща му е член на Отечествения фронт, а майка му е призната за активен борец против фашизма и капитализма. Завършва средно образование в родния си град. През 1964 г. се дипломира по специалност "Икономика на външната търговия" във Висшия икономически институт в София, днес УНСС. През същата година постъпва в Чуждестранния отдел на БНБ, а при създаването на Българската външнотърговска банка (БВТБ) преминава на работа в нея. Нейн наследник днес е "УниКредит Булбанк". Тя води началото си от основаната през 1964 година държавна Българска външнотърговска банка, а в сегашния си вид е формирана през 2007 година чрез сливането на "Булбанк", "Ейч Ви Би Банк Биохим" и "Банка Хеброс".
От 1966 до 1967 г. Драгневски специализира банково дело във Великобритания. Между 1970 и 1972 г. той е началник на отдел "Кредитни отношения с чужбина" в Българска външнотърговска банка, а в периода 1973-1977-а е нейн представител в Лондон. След завръщането си е назначен за генерален директор по операциите с чужбина. От април 1980 г. става председател на банката и първи заместник-председател на БНБ.
Между 1989 и 1991 г. е председател на Българска народна банка. В годините между 1991 и 1992-а Драгневски е пълномощен министър и търговски представител на България в Торонто, Канада.
След завръщането си ръководи частна застрахователна компания.
