За втора поредна година пенсионната система на Холандия, оценявана на повече от 1.5 трлн. евро, е класирана на първо място в света, по данни на публикуваните на 21 октомври резултати от световното годишно проучване на Melbourne Mercer Global Рension Index. Тя е получила 81 точки и рейтинг "А". На второ място е Дания с 80.3 точки и със същата оценка. Изследването обхваща 37 държави, в които живеят почти две трети от жителите на планетата. В него са използвани 40 индикатори, отчитащи дали даден пенсионен бранш осигурява по-добри доходи на пенсионерите, дали е стабилен, дали има висока степен на интеграция и дали се ползва с доверието на хората. За държавите с върхов рейтинг се смята, че имат "първокласни" системи, отговарящи на всички тези изисквания.
"Системите в света се сблъскват с безпрецедентна продължителност на живота и растящ натиск върху публичните средства да подкрепят здравеопазването и благосъстоянието на по-възрастните граждани", посочва Дейвид Нокс – автор на изследването и старши партньор в "Мърсър". Нокс добавя, че е "задължително политиците да обърнат внимание на силните и слабите страни на пенсионните сектори в страните си, за да гарантират дългосрочни приходи на бъдещите пенсионери."
Холандската пенсионна система е двустепенна. Първата й степен е базова държавна пенсия, която се финансира от сегашните работници на база "плащане след напускане" – сърцевината на пенсионните схеми във Франция, Италия и Германия. Втората степен, на която най-вече разчитат холандците, е не напълно задължителна индивидуална пенсия, която се осигурява чрез вноски на работодатели и работници в пенсионни фондове, договорени в съответната компания (аналогично на втория стълб на пенсионното осигуряване в България). Повечето холандци ползват втория вид пенсионни схеми, като размерът на пенсиите им е основан на очаквания среден размер на възнагражденията в рамките на продължителността на живота им.
Датската пенсионна система е съставена от базова държавна пенсионна схема, от пенсионни добавки, зависещи от размера на личното състояние след пенсионирането, от изцяло финансирана схема на пенсионните отчисления и от задължителни индивидуални схеми (аналогични на холандските).
На трето място в тазгодишния Melbourne Mercer Global Рension Index е Австралия – с общ брой точки 75.3 и оценка "В+", следвана от Финландия със 73.6 точки и рейтинг "В". В челната десетка влизат още Швеция, Норвегия, Сингапур, Нова Зеландия, Канада и Чили, които попадат също в "група В".
Великобритания и САЩ попадат в група "С+" и са съответно на 14-о и на 16-о място. Това означава, че съществуват "съществени рискове, на които трябва да обърнат внимание". И двете държави могат да увеличат оценките си като повишат минималните пенсии за хората с ниски доходи, сочи индексът Melbourne Mercer Global Рension Index.
Япония е на незавидното 31-о място в група "D" – оценка, показваща "първостепенни слабости и/или пропуски, които трябва да бъдат преодолени". Основната препоръка на автора на изследването е да се увеличи възрастта за пенсиониране заради продължаващото нарастване на очакванията за продължителността на живота в страната.
На дъното на класацията с резултат от едва 39.4 точки в "група D" и с най-ниски оценки от всичките участващи в проучването 37 пенсионни системи, е Тайланд, който участва в индекса за първа година. На предпоследното място е Аржентина, а над нея са Турция и Тайланд, които също "правят прощъпулник" в индекса.
Средната стойност на оценките на всичките разгледани пенсионни системи е 59.3 точки.
Последното изследване на Melbourne Mercer Global Рension Index се появява в условията на все по-застаряващо население, на по-висока продължителност на живота и необходимост от стабилен поток от приходи за оцеляване на пенсионерите. Почти една пета от населението на планетата се очаква да влезе в пенсионна възраст до 2070-а срещу около 9% през тази година, сочат данни на ООН.
На този фон дори пенсионерите в Холандия започват да се тревожат. Причината са планираните пенсионни редукции, които трябва да влязат в сила в началото на януари идната година. Те се налагат от политиката на парични стимули на Европейската централна банка, която свали лихвените плащания и доходността на държавните ценни книжа в отрицателна територия.
В сърцето на холандския дебат е техническият въпрос как да се изчислява цената на бъдещите пенсионни плащания в условията на нулеви лихви. Актюерите оценяват продължителността на живота след пенсиониране, пресмятат размера на обещаните бъдещи вноски към тях и след това използват приет "корекционен" лихвен процент, за да пресметнат колко пари трябва да се заделят за тези плащания. Колкото е по-нисък този процент ( на холандски – "rekenrente") , толкова е по-консервативно счетоводството и са повече разходите за посрещане на бъдещите задължения.
Въпросният rekenrente се извлича от доходността на правителствените облигации, която от години е отрицателна в Европа. По сметки на холандските централни банкери всеки 1% спад на лихвените проценти води до грубо 12% намаление на коефициента на покритие между активите и пасивите на пенсионните фондове. Той падна през юли под "критичното" равнище от 95% (под което дружествата трябва да направят редукция на вноските, за да гарантират достатъчно ликвидност за посрещане на разходите). Месец по-късно (през август) коефициентът слезе да 88.6%, а през септември се възстанови до 91 процента.
В момента , както е обичайно, по темата се водят дискусии "за" и "против" редукцията на rekenrente. Биткта аследят с особено внимание оторизираните власти във Великобритания и в САЩ, които имат подобни двустепенни системи, доколкото промените ще засегнат втория, най-важен за холандците стълб. Но дори това намаление все пак да се случи, холандските работници ще получават по-щедри пенсии от служителите в другите богати държави. Защото, по оценка на ОИСР, в момента пенсионерите в Холандия получават пенсионни суми, почти равни на доходите им след приспадането на данъците докато са били на работа.
