Димитър Хадживасилев Станкович е влиятелен български предприемач и меценат. Благодарение на дарението му (240 000 златни лева) е основана търговската гимназия в Свищов. За времето си той е един от най-преуспяващите предприемачи в Румъния.
Роден е около 1814 г. в Букурещ в семейството на Мария Цанкова и хаджи Васил Станкович – виден свищовски търговец. След опожаряването на Свищов през 1810 г. хаджи Васил Станкович със семейството си се преселва в Румъния. Димитър Хадживасилев получава средното си образование в т.нар. "Народни училища". Като старателен и способен ученик, той бързо овладява гръцки и румънски език, които по-късно ползва в търговската си дейност.
Баща му отрано започва да го посвещава в тънкостите на потомствения занаят – кожухарството, и с времето му разкрива основните принципи на търговията. Тя бързо привлича младежа и скоро той изцяло поема в свои ръце търговските дела на фамилията. След смъртта на баща си Димитър Хадживасилев разширява още повече търговията си със Западна Европа, а вече и съвсем сериозно гледа на изток, към Русия.
По-късно се занимава и с търговия с имоти. За кратко време той се превръща в един от най-уважаваните, почитани и влиятелни български търговци, чието име е гордост за свищовлии и до днес…
Димитър Хадживасилев подпомага книжовно-просветния и обществено-политическия напредък на българския народ. Председател и член е на Дружеството за разпространение на полезни знания. Поема 1/4 от разноските при издаването на народополезни книги, плаща разходите по изпращането им в България.
В условията на освободена България нуждата от икономическа просвета и образование се чувства особено остро. Димитър Хадживасилев споделя с близкия си сънародник и съгражданин д-р Димитър Павлович своето намерение да дари средства за построяването и поддържането на търговско училище в Свищов. Силен аргумент за това Търговското училище да бъде създадено именно в Свищов, е желанието на Димитър Хадживасилев да дари крупната за времето си сума от 240 000 златни лева, която да бъде използвана за построяването на училищната сграда и нейното поддържане. В този момент официално бива огласено желанието на бъдещия Дарител, което гласи: "Да се открие в Свищов, гдето са се родили родителите ми, едно реално училище или класическа гимназия, в което да се преподава и политическа икономия".
Благодарение на това, както и на намесата на много други видни личности от онова време, между които Киряк Цанков, Евлоги Георгиев, та даже и Княз Батенберг, след дълги и разгорещени дебати, на сесията от 9 февруари 1883 г, Народното събрание взема решение за откриването на Първото търговско училище в България, именно в Свищов! Поради тази причина датата 9 февруари е определена за официален празник на ДТГ "Димитър Хадживасилев" в Свищов, който се чества всяка година и до днес!
На 7 януари 1884 г, Дарителя почива в Букурещ на 70-годишна възраст, без да види плодовете на своето благородно дело.
Австрийският архитект Паул Бранк през 1891 г. печели конкурса за проект на сграда, която е умален модел на сградата на Виенския университет (на немски: Universität Wien; на латински: Alma Mater Rudolphina Vindobonensis) – държавен университет, разположен в австрийската столица Виена. Открит е през 1365 г. и сред най-старите в Европа. Неговото неофициално име сред австрийците е "Hauptuni", което на немски означава "Главният университет".
В сградата на Държавна търговска гимназия "Димитър Хадживасилев" е заработило първото парно на Балканския полуостров. Строежът й продължава 40 месеца – от 1 септември 1892 до декември 1895 г. и е на стойност 586 000 лева. Финансиран е от лихви, събрани по основния фонд – 206 000 лв., заем от ЮБНБ – 130 000 лв, помощ (дарение) от държавата – 250 000 лева.
В началото си Държавна търговска гимназия "Димитър Хадживасилев" има само директор и учител. Първоначално предложеният годишен бюджет през 1883 г. от Константин Иречек е 6 360 лева.
През земетресението на 4 март 1977 г. таванът на сградата, аулата и учителската стая са разрушени. Повреден е механичният часовник на покрива над централната фасада. Цялото училище е напукано. Реставрирането продължава до 1984 година. Часовникът над централната фасада обаче заработва едва през 2002 година.
Сред възпитаниците на училището са редица видни личности – поетите Николай Лилиев (завършил през 1903 г.) и Ламар (Лалю Маринов, през 1916 г.), социологът Иван Хаджийски ( през 1925 г.), Райко Даскалов – политик от БЗНС. Марко Илиев Рясков – български финансист, управител на БНБ (февруари-април 1935) и министър на финансите (април-ноември 1935) е завършил Търговската гимназия през 1903 година. В Свищов е учил и Добри Божилов – министър-председател на България (1943-1944 г.), дипломирал се през 1902 година.
Сред преподавателите в Търговската гимназия са били художникът Владимир Димитров-Майстора и Лазар Станчев Паяков (Лазар Цонев Ненов) – учител и политик от Народнолибералната партия. От 1903 до 1908 година е бил министър на финансите.
