„Политическата кампания и всяка предизборна ситуация в своята динамика предопределят и политическото говорене. Бяхме свидетели на оспорвани в езикови отношения ситуации – неумение да се изслушва събеседника, отговаряне на въпрос с въпрос, манипулативно подменяне на темата“. Това каза пред БНР доц. Владислав Миланов, преподавател по български език в Софийския университет, по повод политическата реторика в предизборната кампания и реториката на невербалното.
„Българските политици се научиха на клише, политически жаргон, зад който се крият с лекота. Идва и усещането за прелитане от тема в тема, без да се задълбочат в нея, без фокус и център на изказването, без точни послания. Много приказки и нулева информация“, допълни доц. Миланов. Според него в кандидат-кметската надпревара се забелязва нарушаване на езиковата норма – съгласуване при учтивост, съгласуване между подлог и сказуемо, правоговорни норми, бройни форми.
„Езиковата агресия е естествен резултат от това, че през последните години политиците минаха в ниския регистър на общуване“, обясни доц. Миланов.
По-малко идеология различи в изказванията на кандидатите за местната власт проф. Иванка Мавродиева, преподавател по реторика в Софийския университет. „Част от посланията бяха в градация с повторения, много визуална аргументация, имаше реторични похвати с умерена метафоричност, много клишета, много хиперболизиране. Имаше хубави и звучни послания от страна на някои кметове“, коментира тя.
