На 76-годишна възраст в английския град Кембридж почина бившият съветски дисидент и писател Владимир Буковски, съобщи ТАСС.
През 60-те и 70-те години на миналия век Буковски беше известен деятел на дисидентското движение в СССР и през 1972 година беше осъден за "Антисъветска агитация" на две години затвор и пет години изселване. Той е сред първите, които открито говорят за практиката на изпращане на политически затворници в психиатрични клиники от съветската власт. Буковски прекарва повече от 12 г. в съветски затвори, трудови лагери и изправителни психиатрии, използвани от съветския режим като специализирани затвори.
През 1971 г. Буковски успява да предаде на Запад повече от 150 страници доказателствен материал за репресиите над политически неудобните в специализирани психиатрични клиники в Съветския съюз. Информацията привлича вниманието на правозащитници от цял свят (включително вътре в страната) и става повод за последвалия му арест по-късно същата година. На процеса през юли 1972 г. Буковски е обвинен в уронване на престижа на съветската психиатрия, контактуване с чуждестранни журналисти, притежаване и разпространение на самиздат, за което е осъден на 7 г. задържане — първите 2 г. в затвор и 5 г. в заточение. Докато е под арест в политически лагер, заедно със своя сълагерник психиатъра Семьон Глузман, успява да напише книгата „Ръководство по психиатрия за другомислещи“, която е предназначена да помага на други дисиденти в борбата им против правителствените репресии. През 1976 г. Буковски е транспортиран със самолет до Швейцария, където е разменен за генералния секретар на чилийската комунистическа партия Луис Корвалан, държан в затвора от режима на Аугусто Пиночет. През 1977 г. се среща с американския президент Джими Картър в Белия дом. Установява се във Великобритания, където завършва Кеймбриджкия университет със специалност „Неврофизиология“. През 1980-те години активно се занимава с антикомунистическа дейност и оглавява международната антикомунистическа организация "Интернационал сопротивления", в която влизат 49 партии и движения.
