Около 1500 лева се очаква да достигне средната заплата в България през 2021 г., когато изтича и мандатът на правителството "Борисов 3". Това е записано в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, която се явява мотив към проектобюджета за догодина, който пък бе публикуван от финансовото министерство късно в петък – няколко часа преди деня за размисъл. От ведомството на Владислав Горанов прогнозират, че догодина средната заплата в страната ще достигне 1400 лв., а през 2022 г. – 1600 лева.
България е в дъното на списъка по доходи на населението в ЕС. През 2018 г. средният разход за час труд у нас е най-ниският в ЕС, равен е на 5.4 евро. На първо място по доходи на населението е Дания, където час труд се заплаща над 45 евро, по данни на Евростат. Средното заплащане в ЕС е 27.4 евро за час труд. Минималната заплата у нас също поставя страната на последно място. Към юли 2019 г. тя е равна на 286 евро, докато в Люксембург надхвърля 2000 евро.
В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза правителството залага 610 лв. минимална заплата през 2019 г., от 1 януари 2021 г. – на 650 лв., като този размер ще се запази и през 2022 година. В същото време обаче е заложена мярка за 2020 г. за увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на заетите в бюджетния сектор.
Реалното сближаване на българските доходи със средноевропейските е ключово условие за приемането на страната ни в еврозоната. "Присъединяването към еврозоната – изисква много усилия за постигане на т.нар. реална конвергенция, включително доближаване на доходите в България до средните в ЕС", заяви неотдавна управителят на БНБ Димитър Радев. Гуверньорът на Централната банка подчерта, че инициативата за присъединяване към Банковия съюз, ERM II и еврозоната стартира на основата на политически акт и затова политическият фактор ще присъства на всеки етап от процеса. По думите му страната ни се намира в много добра изходна позиция, но същевременно процесът на присъединяване се осъществява в сложна среда на външни рискове и несигурност.
България може да се присъедини към валутно-курсовия механизъм ERM II през първото или през второто тримесечие на 2020 година, прогнозира ръководителят на Европейския съвет по банково преструктуриране Елке Кьоних. Кьоних уточни, че трябва да се види на какъв етап е изпълнението на критериите, за да може Европейската централна банка да даде зелена светлина.
Елке Кьоних бе първият високопоставен европейски представител, който очертава новите срокове. Тя следи процеса по присъединяването ни към т.нар. "чакалня за еврозоната", тъй като заедно с него ще влезем в тясно сътрудничество в банковия съюз. Това означава, че българските банки ще започнат да правят вноски в Европейския фонд по преструктуриране, а не в националния. Именно този фонд е част от съвета, ръководен от Кьоних.
