Борбата с климатичните промени и за социално отговорно финансиране привлича все повече привърженици и участници. Последната окуражителна новина дойде от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) – най-голямата многостранна финансова институция в света, която обяви на 14 ноември, че в края на 2021-а спира финансирането на проекти за изкопаеми горива, включително за традиционното използване на природен газ. Това решение, по оценка на президента на ЕИБ – Вернер Хойер, е "количествен скок в амбициите й" да подкрепи плановете на Европа да стане първият "неутрален към климата" континент.
Според новата банкова политика, енергийните проекти, кандидатстващи за финансиране от ЕИБ, ще трябва да доказват , че могат да произвеждат един киловатчас енергия като същевременно емитират по-малко от 250 грама въглероден двуокис – изискване, което на практика ще забрани традиционните газови електроцентрали. То изправя пред нови рискове газовия сектор, който е представил проекти за втечнен газ за над 200 млрд. щ. долара. Те чакат реда си да бъдат въведени в действие по света през идните пет години като по-чиста алтернатива на въглищата и на суровия петрол. За да са в хармония с новата стратегия, газовите проекти ще трябва да се основават на "нови технологии" за улавяне и съхранение на въглерода, за комбинирано генериране на енергия за електрозахранване и за отопление или за смесване на възобновяеми газове с природен газ.
Решението от 14 ноември, за което стана дума беше очаквано и се появи седмица след като финансовите министри на Европейския съюз единодушно подкрепиха отмяната на финансирането на проекти за природен газ, суров петрол и въглища, за да подпомогнат борбата с климатичните промени. То беше планирано за миналия месец, но гласуването бе отложено заради разделението в блока. Някои държави искаха финансирането на газовите проекти да продължи, което принуди вицепрезидентът на ЕИБ – Андрю Макдауъл, да изпрати на 5 ноември писмо до сегашните 28 банкови акционери – членове на ЕС. В него Макдауъл предложи да се отложи с една година датата за спиране на финансирането на въпросните проекти (от края на 2020-а – в края на 2021-а).
Междувременно, Европейската централна банка обмисля да въведе свързани с климатичните промени рискове в сценариите си за банковите стрес-тестове, обяви заместник-председателят й Луис де Гиндос.
Докато политиците по света водят битка за преход към модели за растеж с по-ниски въглеродни емисии, европейските банкери се опитват да оглавят промените. И да открият как да оценяват сделките, включващи вредните емисии, прахосването на храна или наемането на жени на работа. Този преход е изключително важен за достигналия 110 млрд. щ. долара пазар на заеми, свързани с устойчивия растеж. Защото кандидатстващите за тях получават отстъпки за постигането на тези цели в сферата на опазването на околната среда, на социалното и на управленското поведение (ESG). Трудността произтича от факта, че всичките компании са изправени пред различни предизвикателства, дори в един и същи индустриален сектор, и кредитните поощрения са безпредметни, ако целите са прекалено неясни, невъзможни за оценяване, нереалистични или прекалено лесно постижими.
Банковият бранш е възприел два основни подхода за оценка на заемите ESG: да използва фирмените рейтинги на трети страни или да задава специфични цели, като например орязване на вредните емисии. Разделението вероятно ще продължи, сочат резултатите от проучване на агенция "Блумбърг нюз" през тази седмица на 30 кредитни институции, чиито предпочитания са поделени почти поравно между тези два метода, за които стана дума.
ESG рейтинги
Длъжниците със заеми, обвързани с тези класации, по правило получават отстъпки за подобрение на рейтинга си. Например, германският енергиен доставчик EON, подписа неотдавна кредитна сделка за 3.5 млрд. евро, с условия, обвързани с класирането на ESG в компаниите за оценка на тези показатели – ISS, MSCI и Sustainalityics.
Основното предимство на този рейтинг е, че покрива голям брой фактори като замърсяване на околната среда, права на работниците и антикорупционни мерки – всички те окуражаващи многостранни подобрения на работата на компаниите. От друга страна, тези оценки маскират сложния лабиринт от изисквания и стотиците данни, които трябва да се представят, за да се достигне определен резултат. Различията в претеглянето на информацията може да засегне сериозно рейтинга, което усложнява сравнението на оценките на ESG от различните доставчици, работещи с различни системи. Огромният набор от данни и широкият диапазон пък затрудняват едрите длъжници да подобряват рейтингите си.
Специфични цели ESG
Алтернативата на рейтингите е да се обвърже отпускането на заеми с няколко ключови индекса. Например, френският кооператив Agrial подписа договор за кредит от 900 млн. евро, обвързан с пет специфични цели, включително безопасност на труда и производство на органични продукти.
При този метод се избягва сложността на рейтингите, като кредитори и длъжници могат ясно да видят какво и по какъв начин е оценено и впоследствие – дали е постигнато. То помага на длъжниците да се концентрират върху ключови области, в най-честия случай – редуциране на вредните емисии. Тук сложното е да се определят целите. А по-тесният им обхват означава, че компаниите могат да получат кредитни бонуси за ESG при подобрение в договорените области дори ако в други развитието им се влоши.
