В престижния лондонски квартал "Мейфеър" безспорният международен лидер в областта на частните трезори – IBV International Vaults, ще открие през идния месец укрепление с железни стени, което ще обгрижва милиардерите, търсещи безопасно хранилище за собствеността си. Управляващият директор на IBV London – Шон Хоуи, споделя, че всяка седмица получава запитвания за свободни места, налични за 2.5 млн. паунда годишно. Фирмата, която разполага и с изградени 550 сейфове-касети и свободно място за още 450, рекламира Лондон като "спасително убежище" въпреки BREXIT. Това ще е шестият терен на IBV, а и тя едва ли е единствената компания, която получава запитвания от богаташи за съхранение на ценности. От Лондон през Швейцария до САЩ заможните търсят къде да складират скъпоценни метали, пари в брой и криптовалути. За някои стимул е заплахата от световна рецесия. Други пък бягат от банковите депозити заради отрицателните лихви. Мнозина са изплашени от предсказанията за природни бедствия. Проучване сред клиенти на "Ю Би Ес глоубъл уелт мениджмънт" показва, че мнозинството богати инвеститори трупат кеш в очакване на рязък пазарен срив преди крея на 2020-а.
Лудвиг Карл – говорител на Swiss Gold Safe, която ръководи силно охранявани планински хранилища, посочва, че има изключително високо търсене за сейфове откакто компанията е започнала да ги предлага през 2015-а и търсенето е скочило съществено от края на лятото. Повечето кандидати споделяли, че се подготвят за трудни икономически условия.
Подобна е историята и на дилъра на скъпоценни метали Sincona Trading, който предлага под наем повече от 1000 касети в Цюрих. Управляващият му директор Беноа Шоени твърди, че в момента отдава на клиенти по около пет сейфа дневно.
Въпросните депозитни касети варират от няколко сантиметра на височина до размера на кухня. Друга опция са свободните пристанищни складове в безмитни зони като Сингапур, Женева и Делауеър, предпочитани за съхранение на произведения на изкуството. Те обаче ограничават времето, през което предметите могат да останат при тях.
По оценки на експерти от бранша, само в САЩ има над 25 млн. сейфа. Те могат да се ползват за широк кръг ценности – от светски предмети до екзотични стоки. Например, частен колекционер съхранявал "Короната на Андите", изработена от 2.83 тона злато и инкрустирана с повече от 400 смарагда, в сейф в "Ситибанк" преди да я продаде преди четири години на музея на изкуствата "Метрополитън" в Ню Йорк.
Короната на Андите
За много банки обаче тази дейност не е основна. Едно от препятствията е големината на мястото за съхранение. В САЩ пък сейфовете изпаднаха в немилост до голяма степен заради закриването на банкови клонове и решението на ръководствата им да не местят хранилищата на друго място. Пък и търсенето през последните години доста намаляло, по сведения на "Джей Пи Моргън Чейз" и на "Бенк ъф Америка". Банкерите отдават този бледнеещ интерес на клиентите, които предпочитат да съхраняват документи онлайн, особено по-младите от тях.
Напоследък обаче интересът към старомодните хранилища се възражда, до голяма степен под натиска на катастрофичните събития като природни бедствия и горски пожари. Сейфовете са и опция за укриване на бизнес с канабис, който е изключен от банковата система на САЩ, защото марихуаната продължава да е незаконна на федерално равнище.
Някои швейцарски фирми пък констатират засилен интерес заради политиката на централните банки. Отрицателните лихвени проценти изправят кредиторите пред дилемата да губят пари, за да задържат клиентските депозити или да ги обложат са такси и така да ги прогонят. Двата швейцарски банкови лидери – "Ю Би Ес груп" и "Креди Сюис груп", вече обявиха плановете си да "глобяват" богатите потребители за прекалено висока кешова наличност по сметките им. За някои този допълнителен финансов товар прави сейфовете по-изгодна алтернатива. Според господин Карл от Swiss Gold Safe, разходите за съхранение на пари в брой са по-ниски отколкото отрицателните лихви. Фирмата предлага шест размера касети, като най-големият е с годишен наем от 4039 шв. франка.
Някои банкери смятат, че касетите за съхранение са безсмислени. За да избегнат таксуване на сметките им богатите могат просто да разпръснат парите си в няколко банки. Освен това клиентите трябва да купуват и застраховки, в случай че нещо се случи с парите, примерно – избухне пожар. Някои фирми от охранителния бранш понякога "субсидират" тези допълнителни разходи, като например IBV London предлага като "екстра" застраховка за 100 хил. брит. паунда за всеки нает сейф. Избуяването на небанковите фирми, предлагащи касети за съхранение на ценности, пък накара някои швейцарски законодатели да запитат дали пък по този начин не се дава убежище на незаконно придобити средства, например от пране на пари. Просто защото тези компании не с под същия стриктен надзор на финансовите регулатори както традиционните банки.
Складирането на големи количества пари в брой в сейфове изисква попълването на ред документи, включително и за транспортирането им. Още по-големи трудности има когато тези средства се върнат обратно по банкови сметки. Не са изключения и обирите на трезори. Което налага изграждането на все по-добре и по-скъпо защитени хранилища. Но пък харчовете си струват, защото богаташите отново търсят високо качество.
