С разпореждане от 01.11.2019 г. на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 4/2019 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС по въпроса: „При извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без учредено право на строеж, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, придобива ли се в режим на съпружеска имуществена общност частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена?“
Тълкувателното дело е образувано, след като с определение по гр. д. № 1507/2018 г. състав на Второ гражданско отделение на ВКС, на основание чл. 292 от ГПК, е спрял производството по делото и е предложил на ОСГК да постанови тълкувателно решение по поставения въпрос, по който е формирана противоречива практика на състави на Гражданската колегия на ВКС.
Съгласно т. 4 от Постановление на Пленума на Върховния съд № 5/1972 г. (ППВС) „включва се в съпружеската имуществена общност сградата, построена през време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е било учредено право на строеж в полза на другия съпруг“.
В решението по гр. д. № 1345/2015 г. на Първо гражданско отделение на ВКС е дадено тълкуване, че разрешението в т. 4 на ППВС № 5/1972 г. намира приложение и в случаите, когато единият съпруг е бил собственик на идеална част от поземления имот, в който е построена сграда по време на брака между съпрузите. Построеното в съсобствен имот става съсобствено между собствениците на терена, като частта от него, съответстваща на правата на единия съсобственик, който е бил в брак по време на строителството, става съпружеска имуществена общност.
В друг съдебен акт, постановен от състав на Първо гражданско отделение на ВКС по гр. д. № 4951/2016 г., е прието, че за преценка дали една жилищна сграда е попаднала в съпружеската имуществена общност на страните в резултат на приращение по чл. 92 от Закона за собствеността (нормата гласи: „собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго“) е от значение да бъде установено дали сградата е построена в дворно място, което е било индивидуална собственост на единия от съпрузите или е било съсобствено между единия от съпрузите и трето лице. Така е, защото в двете хипотези изводът е различен – в първия случай съдебната практика (т. 4 от ППВС № 5/1972 г. и следваща практика) приема извода, че сградата е попаднала в съпружеската имуществена общност (че не е опровергана презумпцията за съвместен принос, установена в правилото на чл. 19, ал. 3 от Семейния кодекс от 1985 г. (отм.), във втория – че върху построеното е възникнала съсобственост на собствениците на терена.
