През 2007 г. Симеон Даскалов – от името на двете фирми, чиито управител е – „Прима СД“ ЕООД и „Ориел“ ЕООД , купува 1600 квардата в Драгалевци. Начинанието му е повече от амбициозно – законно се е сдобил с доста пари, ще построи жилищна сграда, ще продаде апартаментите и ще влезе в големия бизнес.
Речено – сторено!
Чрез един кредитен инспектор, с когото той е работил по други поводи, Даскалов се запознава със знатния строител Димитър Атанасов. Той е собственик на „Хуфу“ ЕООД , която е напълно изрядна: вписана е в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС), а е и
убийствена като качество на работа, защото е построила е т. нар. Военно НДК и куп други неща.
Преговорите приключват бързо, Димитър Атанасов обещава и осигурява… всички екстри, които ще направят живота на инвеститора от сладък – по-сладък: архитекти, проектанти, инженери, конструктори, технически персонал, обикновени дюлгери, строителен надзор, професионални контакти в администрацията на Столична община и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (т.е. ДНСК и регионалната й структура в София).
Или казано на професионален жаргон (в стил Баш Майстора) – хамалогията от нас, удоволствието от вас! Този тип пълна програма е позната в бизнес средите като „инженеринг“, а в живия живот – от първа копка до ключ!
Така и се случва… отначало!
Същинският договор между фирмите на Симеон Даскалов – „Ориел“ ЕООД и „Прима-СД“ ЕООД – и „Хуфу“ ООД, е скючен на 17 септември 2007 година.Цена – 300 евро на квадратен метър. Общ масраф – около 700 000 евро! Срокът за изработване на проекта е 45 дни, а на същинското строителство – 300 календарни дни.
С други думи, на в края на юни – началото на юли 2008 г., Симеон Даскалов трябва да получи чисто нова триетажна кооперация, в която има 30 апартамента и разни други придобивки – като СПА-център.
А защо новата придобивка трябва да е само на три етажа? Ами защото така повелява Общият устройствен план (ОУП) на София –
в полите на Витоша най-високата сграда трябва да е висока 10 метра (Кота “Корниз”).
От входната площадка до… пода на тавана, образно казано. Същото повелява и Подробния устройствен план (ПУП), одобрен от т. нар. компетентни длъжностни лица в централата на Столичната община и в Район “Витоша”. Толкоз – ни повече, ни по-малко – точно 10 метра!
За да изглежда всичко като истинско, строителят Димитър Атанасов приспива инвеститора Симеон Даскалов с още една екстра: ще му доведе най-известният и най-компетентен строителен надзорник Павел Грозданов. Той също не е хванат от гората, защото е дългогодишен управител на специализираната държавна фирма „Армстройинвест“ ЕООД. А неин едноличен собственик е Министерството на отбраната!
Договорът между фирмите инвеститори и „Армстройинвест“ е подписан на 18 декември 2007 г., след което… идилията „потича“ с пълна сила. В смисъл такъв, че строителят Димитър Атанасов пише фактури, а инвеститорът Симеон Даскалов чете… поезия! Тоест – плаща толкова, колкото му кажат и хич не се интересува от истината. Защото вярва и на казаната дума, и на подписаните договори, и на естествените страхове от действащите закони!
Някъде в края на 2011 г., когато идва ред за събирането на каймака с голямата лъжица, на Симеон Даскалов “нещо” започва да му щрака под шапката.
От една страна, 300-те дни отдавна са изтекли, но блок за обитаване и продаване няма.
От друга страна, уж максималната височина на въпросния блок е три етажа и покрив, т.е. общо 10 метра, а всъщност
той вече си има четири етажа, но… на почти същата (уж) височина.
Това е положението: с парите за три етажа, Даскалов получава 4-етажна кооперация. Да, ама не, както казваше колегата Петко Бочаров (мир на праха му)!
С други думи – каквото е надстроено, то ще бъде узаконено като незначително отклонение от проектите. А Даскалов ще бъде на страхотна печалба, защото вместо няколко апартамента на последния етаж, той ще продаде цели четири-пет мезонета.
За да няма хър-мър, на 4 февруари 2009 г. Симеон Даскалов бил “цапардосан” по главата с един от най-лелеяните в бизнеса документи: Протокол (Образец) 14 (по-известен като Акт 14).
Заветната “хартишка” е оформена според нормативните изисквания и е подписана от тримата най-важни люде на този етап от строителството: проектантът на обекта – инж. Николай Даулов, техническият ръководител – инж. Димитър Кръстев и строителният надзорник по част “Конструктивна” – инж. Божидар Димитров.
Две седмици по-късно – на 18 февруари, Симеон Даскалов получава още един безценен документ – Удостоверението за степен на завършеност по чл. 181 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Тази “бумага” също е досущ като истинска, защото си има всички задължителни реквизити и е подписано от съответното длъжностно лице: главният инженер на столичния район “Витоша” инж. Марин Проданов.
И понеже въпросните два документа са в дъното на тази позорна (без извинение!) история, налага се да обясним значението им малко по-подробно.
Всички заключения и констатации, които сме подчертали в колажа с двата акта, са откровени лъжи. И би трябвало да водят след себе си наказателна отговорност за длъжностните лица. Няма такова нещо: органите на МВР, прокуратурата и съдът признаха, че Акт 14 е неистински документ (защото два от подписите са фалшиви), а удостоверението – документ с невярно съдържание. И каквото от това?
Според действащата и тогава нормативна уредба – по-специално ЗУТ и Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството – приемането и подписването на Протокол № 14 (по-познат като Акт 14) и Удостоверението по чл. 181 от ЗУТ означава, че:
– обектът е завършен на етап “Груб строеж”,
– сградата отговаря на проектите и разрешителните, издадени от “съответните” служби и дирекции на Столична община,
– всички досегашни етапи от строителството са изпълнени добросъвестно и с необходимото качество.
С други думи – сградата е готова за остъкляване, изолация, окабеляване, обзавеждане и употреба. Без риск някоя плоча да падне върху главите на новодомците или две-три носещи колони да поддадат и блокът да се килне като кулата в Пиза.
Ето защо, тези два документа се подписват от точно определени участници в процеса. Под Акт 14 стоят автографите на проектанта на сградата, на техническия ръководител на обекта и строителния надзор. А удостоверението – от главния инженер на Район “Витоша”.
Онова, заради което въпросните “бумаги” са безценни и което съвсем умишлено убягва от острия взор на разследващи полицаи и прокурори, е следното:
те дават право на инвеститора да продава апартаменти, а не право на строеж.
Тоест – да печели поне двойно от един квадратен метър застроена площ.
Без изобщо да подозира в какво тресавище е нагазил, Симеон Даскалов пуска сградата в оборот, за отрицателно време продава две трети от апартаментите и гаражите и избива досегашните си инвестиции. С което – както ще стане ясно малко по-нататък – хлътва в капана на строителя Димитър Атанасов още по-здраво.
Идилията приключва няколко месеца по-късно. Част от бъдещите (все още) новодомци започват да натискат инвеститора, че сроковете за приключване на обекта са изтекли, а шансовете им да влязат в жилищата си стават все по-малки.
На свой ред Симеон Даскалов тръгва да пришпорва собственика на строителната фирма “Хуфу” – Димитър Атанасов, и… удря на камък. По-скоро – затъва в тресавището почти до шия.
Казано с две изречения, отначало Атанасов тръгва да се пазари за допълнителни 120 000 -150 000 лв. – заради допълнителния четвърти етаж. След като проумява, че няма да получи нищо, защото Даскалов осребрил абсолютно всички фактури и е дал толкова пари, колкото Атанасов е поискал, т. нар. строител просто се скрива. По-точно – дематериализира се, преминава в друго измерение. И… адът се отприщва.
Оттук нататък, сюжетната линия се разтроява.
От една страна Симеон Даскалов повежда битка в защита не само на собствените си интереси, но и в защита на своите “пациенти”. Завежда обезпечително дело срещу бъдещ иск в Софийския районен съд. Наема поне три фирми, които да извършат независими строителни и технически експертизи. Накрая буквално учи наизуст Закона за устройство на територията (ЗУТ), Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и Наказателния кодекс (НК), запрята ръкави и започва да пише сигнали и жалби до всички инстанции, които са длъжни да оказват съдействие на данъкоплатците в подобни ситуации. Като се започне от “ресорната” администрация на Район “Витоша”, мине се през Столична община и ДНСК, та се стигне до Софийската районна прокуратура, ГДБОП, Министерския съвет и Народното събрание. Резултат – никакъв!
Още една експертиза, доказваща престъпленията както на т. нар. дюлгери, така и на техните “чадъри” в органите на държавната власт!
От друга страна, “пациентите” на Даскалов – хората, които са си купили апартаменти в сградата му – изравят томахавката на войната и го подпукват като за световно. За разлика от “творчеството” на Даскалов обаче техните сигнали хващат дикиш и един прекрасен ден той осъмва като Престъпник № 1 на Балканския полуостров: три висящи досъдебни производства, един обвинителен акт в съда, две мерки за неотклонение “Парична гаранция”…
От трета страна, строителят Димитър Атанасов и строителният надзорник Павел Грозданов също не стоят със скръстени ръце. Досущ като изпечени разведки, двамата така успяват да си оплетат кошницата, че през 2013 г. Даскалов става главно действащо лице в още две дела.
Едното е за клевета и е образувано по жалба на арх. Влади Калинов – вече бивш шеф на Дирекция “Общински строителен контрол” в Столична община.
Колкото до другото дело, негов инициатор е Софийската районна прокуратура, а целта му е… – дръжте си шапките, моля! – Симеон Даскалов да бъде освидетелстван като луд и въдворен на “съответното” място.
Причината е напълно разбираема за всеки, попадал поне веднъж в месомелачката на бюрокрацията, задкулисието и “белите якички” в полицията и съдебната система. Виждайки, че няма друг шанс да стопира узаконяването на незаконния 4-ти етаж, след което да бъде осъден като строителен мафиот и разорен (ако не и тикнат зад решетките), Симеон Даскалов лично събаря почти целия покрив на сградата. Който също се оказва незаконен, защото вместо стоманобетонна конструкция (за каквато е платил и получил фактура), той е получил от строителя Атанасов… най-прост гредоред.
Докато общинари и прокурори смятат, че хей сега ще извият ръцете на Даскалов и ще ги окачат на лампата в килера, бунтарят просто… продължава да търси истината. И да я открива там, където се е надявал, но не е очаквал – в съда! До момента той печели всички съдебни битки, включително и срещу КПКОНПИ. И то не как да е, а с отмяна на разпоредба, даваща право на “антикорупционистите” да се гаврят с хората както им скимне. Или в полза на когото трябва!
Но да си се върнем на основната тема – за прокурорската гавра, на която от 10 години е подложен Симеон Даскалов.
В хода на обезпечителното дело, за което стана дума по-горе, Софийският районен съд назначава строително-техническа експертиза, която не е оспорена от строителя Димитър Атанасов и надзорника Павел Грозданов, приета е от съда и е най-официален документ.
Та, според тази експертиза, в хода на строителството Атанасов и хората му са икономисали труд, арматура, материали и какво ли не още та стойност 400 000 лева. Тоест – хем са нарушили всички закони и наредби, гарантиращи сигурността и качеството на строежа, хем са надписали (т.е. откраднали) близо половин милион. А надзорникът Павел Грозданов и главният инженер на Район “Витоша” Марин Проданов просто са си затворили очите и са решили да узаконят с подписите си тези престъпления.
