„Песните за язовири в масива от „музика за народа“ в социалистическа България“; „Състоянието на християнските православни храмове и манастири в България през тоталитарния период 1944 -1989 г.“; „Ролевите игри на момичетата в полския социалистически младежки съюз“; „Как се празнуваха детските рождени дни в социалистическа Югославия“; „Икономическите игри „Монополи“ в края на съветския режим и развиването на бизнес практики сред съветските тийнейджъри“; „Другарският съд в социалистическото всекидневие“; „Книгите за оплаквания – инструменти и медии в социализма и източници за изследването на социалистическото всекидневие“; „Соня Бакиш и левият феминизъм в България през 60-е и 70-е години на ХХ век“. Това са само част от заглавията на изследвания, които учени от три континента – Европа, Азия и Северна Америка – ще представят по време на тридневна конференция, която се открива на 7 ноември в парк-хотел „Москва“.
Форумът е озаглавен „(Пре)осмисляйки социализма. Знание, памет и забрава за социалистическото минало“ и има за цел да представи гледните точки към социализма през погледа на антрополози, етнолози, социолози, историци, политолози, изкуствоведи и литературоведи от различни университети и научни институции от България, Германия, Грузия, Естония, Италия, Канада, Полша, Русия, САЩ, Сингапур, Сърбия, Украйна, Унгария, Хърватия, Чехия, Швейцария.
За да може темата по-детайлно да се обсъди, проблемите на социализма и неговото преосмисляне ще се дискутират в няколко големи сесии, като например: „Памет“; „Стилове на живот в града и селото“; „Популярна култура“; „Всекидневине“; „ Управление на паметта – репресии, мемориали, музеи“ и др.
Организатор на събитието е Институтът за етнология и фолклористика с етнографски музей при Българската академия на науките, като финансирането му е подкрепено от българския Фонд за научни изследвания и от изследователската програма Schroubek-Fonds Östliches Europa на мюнхенския университет "Лудвиг Максимилиан".
На плаката, с който организаторите са избрали да рекламират събитието си, се вижда сградата на сегашната Държавна агенция „Архиви“, която някога, по време на тоталитарния период, е била използвана от Държавна сигурност. В подземията й е имало девет арестантски килии, в които немалко хора са загубили живота си. През 2011 г. тогавашният председател на „Архивите“ историкът доц. д-р Мартин Иванов предлага на изкуствоведката Весела Ножарова, на писателя Георги Господинов, на журналистката Диана Иванова и на културолога Юрий Вълковски да разработят концепция за музей на Държавна сигурност, който да отвори врати именно на мястото, където някога са били стаите на ужаса.
Девет години по-късно такъв музей няма, но остава надеждата, че отговорът на въпроса „Защо?“ ще бъде даден на предстоящата конференция.
