Италия е на път да постави устойчивото развитие и климата в основата на образованието в училищата. Страната ще бъде първата, която ще направи задължително изучаването на глобалното затопляне и човешкото влияние върху природните ресурси в държавните училища. Това предава британското издание "Гардиън".
Държавните училища ще започнат да включват програмата на ООН за 2030 г. за устойчиво развитие във възможно най-много теми от септември, като един час седмично ще бъде посветен на теми за глобалното затопляне и влиянието на хората върху планетата. Други предмети като география, математика и физика също ще се преподават от гледна точка на устойчивостта, съобщава Лоренцо Фиорамонти, министърът на образованието в Италия.
"Цялото министерство на образованието се променя, за да превърне устойчивостта и климата в център на образователния модел,“ казва Фиорамонти, бивш професор по икономика, който по-рано тази година беше критикуван за насърчаване на учениците да отсъстват от училище, за да участват в протести за климатичните промени.
Лоренцо Фиорамонти е член на политическата партия Движение "Пет звезди". Той е сред най-изявените привърженици на зелените политики и не веднъж е попадал на прицел, заради предложенията си за данъци върху самолетните билети, пластмасата и опакованите десерти, за да генерира приходи за образование.
Предложенията на Фиорамонти не се толерират и от Матео Салвини, бившия вицепремиер, който отрича науката за климата и чиято крайнодясна партия гласува против почти всички ключови предложения за климата в последния парламент. Фиорамонти обаче заяви, че политиката на неговото министерство ще бъде категорично срещу опозицията.
Правителственият бюджет за 2020 г., представен от италианския парламент тази седмица включва данък върху пластмасата и върху захарните напитки. Фиорамонти добавя, че въпреки първоначалното противопоставяне на неговите идеи, правителството все повече инвестира в по-зелени политики, защото е убедено, че това е правилният път.
Проучванията показват, че до 80% от италианците се облагат с данък "сладкото" и полетите си, но производителите в индустрията се противопоставят на данъка върху пластмасата с аргумента, че "мярката санкционира продуктите, а не поведението и е само начин за възстановяване на ресурси, които обаче са огромни разходи за потребителите, работниците и предприятията".
