Документална та фотоизложба „Самолетостроенето в България“ е разполажена в залите на Регионалния исторически музей в Плевен. Това съобщават организатори: Община Плевен, РИМ – Плевен, Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства – Казанлък, Факултет "Авиационен" на НВУ "Васил Левски", Регионален академичен център – Плевен, Българско астронавтическо дружество – клон Пловдив.
Експозицията включва уникални фотоси от богатата история на самолетостроенето в България и проследява неговото развитие, което е едно от големите индустриални предизвикателства през XX век. В България са разкрити три самолетни фабрики – Държавната аеропланна работилница – ДАР, в София, Държавната самолетна фабрика – Казанлък и Държавната самолетна фабрика – Ловеч.
Една от целите на изложбата е да популяризира новооткриващото се от 1 януари 2020 година Висше военновъздушно училище "Георги Бенковски" – Долна Митрополия, което става с решението на Народното събрание. Това събитие се оценява като особено важно за историята на авиацията в България.
Изложбата ще остане експонирана в Регионалния исторически музей в Плевен до 17 ноември.
След Първата световна война и унищожаването на българската военна авиация по клаузите на Ньойския мирен договор, през 20-те години на ХХ век се създава Държавната аеропланна работилница (ДАР) в Божурище, край София. То е първото българско самолетостроително предприятие. Разположено е до Летище Божурище. Разработените проекти и произведени в тази фабрика самолети са наименувани с нейните инициали ДАР. В България по-късно са изградени още две фабрики за производство на самолети – в град Ловеч – Държавната самолетна фабрика (ДСФ) и в град Казанлък – "Капрони Български".
Фабриката в Ловеч е изградена по замисъла на Въздушните войски от 1938 г. за създаване на модерна фабрика за производство на самолети. През същата година отпада 20-годишното ограничение, наложено от Ньойския договор, и българската войска получава правото да притежава бойни самолети. Командването на въздушните войски решава да създаде модерна самолетна фабрика, в която да се съсредоточи българското самолетостроене на едно място, като създаде център извън столицата, разработващ и произвеждащ летателни апарати, по качество и количество съответстващи на най-добрите европейски образци. Специална комисия избира терен за фабриката. В края на 1941 г. в изградените основни постройки с царски указ се слага началото на дейността на ДСФ.
Разработваните и произвежданите самолети, поради ограниченията на Ньойския договор, са с маломощни двигатели и са предназначени предимно за обучение на пилоти и граждански нужди. Отпадането на ограничението съвпада по време с началото на Втората световна война, което е и причината България да не разполага със свое производство на съвременни бойни самолети, а такива да се закупуват от други държави.
"Капрони Български" е акционерно дружество за промишлено производство на самолети в България. Основано е в София през 1930 г. с италиански капитали на фирма "Капрони", която откупува от Aero, Прага самолетостроителната фабрика в Казанлък. В построената тук фабрика до 1938 г. се строят предимно учебно-тренировъчни самолети, отговарящи на ограничителните условия на Ньойския договор. Изпълняват се и ограничени по обем монтажни и ремонтни работи по поръчка по договорена калкулационна схема с Министерството на войната.
От 1925 до 1954 г., когато се закрива, самолетостроителното производство в самолетостроителните фабрики – ДАР в Божурище, Държавната самолетна фабрика (ДСФ) в Ловеч и самолетостроителната фабрика "Капрони Български" в Казанлък са проектирани 40 прототипа и са произведени около 1000 самолета.
Когато производството на самолети се закрива, на създадените производствени мощности и подготвеният за тези производства персонал, се възлага производството на продукти от друга номенклатура в машиностроенето.
В България най-масово произвеждания самолет за учебни и учебно-бойни цели е "Лаз-7", последният от българските самолети, конструирани от професор инженер Цветан Лазаров (1896-1961 г.). Той е най-продуктивният български авиоконструктор (самолети "ДАР", "КБ" е "ЛАЗ") и учен в областта на авиацията работил в България. Цветан Лазаров е основоположник на научните аеродинамични изследвания в България. Автор на 13 проекта за самолети, един – за хеликоптер, и един за безмоторен самолет.
