Ако някой се пита какъв би бил материалният ефект от предложените от сенатора демократ Елизабет Уорън данъчни увеличения за богатите, отговор предлагат оценките на двама икономисти, които я съветват за данъчната й програма – Еманюел Саец и Гейбриъл Цукман, пише "Ню Йорк таймс".
– "Ако данък богатство беше въведен, примерно, през 1982-а, господин (Бил) Гейтс, който е спечелил първия си милиард до 1987-а, би натрупал през 2018-а само 13.9 млрд. долара вместо 97 млрд. долара";
– "Колкото до списъка на "Форбс" с 400-е най-богати американци, всеки от тях би притежавал средно по 3.1 млрд. щ. долара, а не като сега – по 7.2 млрд. долара";
– "Онова, което биха постигнали 6% данък богатство (предвиждан от госпожа Уорън, ако стане президент), е, че при такава ставка е доста по-трудно човек да остане милиардер на 70, 90 и т. н. години", допълва Цукман.
За някои анализатори това е прекалено закъснял опит за ново балансиране на икономическата система, която възнаграждава щедро прекомерно богатите и благодарение на малкия процент "победители". За критиците това намерение представлява зле замислен и непрактичен опит за пренасочване на възнагражденията, спечелени от най-продуктивните и изобретателни предприемачи, инвеститори и бизнесмени.
Редакционният борд на "Ню Йорк таймс" (група от коментатори, чиито позиции са основани на опит,на проучвания, дебати и на формирани в продължителен период от време ценности, която е различна от редакционната колегия) пък констатира, че
милиардерите в САЩ започват да се изнервят
Един от последните влиятелни американци, които предупреждават, че планът на сенатор Уорън за много по-високо данъчно облагане на богаташите ще е лош вариант не само за тях, но и за цяла Америка, е Бил Гейтс. Когато основава „Майкрософт“ през 1975-а, най-високата данъчна ставка върху личните доходи е 70%, налозите за капиталовите печалби и корпоративните приходи са доста над сегашните, а данък имущество е доста по-впечатляващ. Нито едно от тези обстоятелства обаче не възпират Гейтс да започне бизнеса си, нито обезкуражава инвеститорите да вливат пари в него. Милиардерът посочва, че голямо увеличение на данъка ще доведе до по-нисък икономически растеж и ще навреди на иновациите, на формирането на капитал и на Съединените щати като благоприятно място за основаване на иновативни компании.
Други развълнувани плутократи защитават подобна гледна точка, но не с чак такъв финес. Особено груб е милиардерът инвеститор Леон Купърман, който обвинява госпожа Уорън, че саботира американската мечта.
Главният изпълнителен директор на "Джей Пи Моргън Чейз" – Джейми Даймън, също не е доволен. В интервю за "Си Би Ес" , дадено на 10 ноември, той признава, че неравенството на доходите в САЩ е "огромен проблем", но не смята, че американските топ-мениджъри са прекалено високо платени. По отношение на собственото си възнаграждение за 2018-а в размер на около 31 млн. щ. долара, Даймън посочва, че няма нищо общо с определянето на размера на сумата – тя е определена така от банковия борд. Все пак, банкерът се съгласява, че "богатите са забогатели прекалено по различни начини" и че "доходите на средната класа са останали горе-долу непроменени за последните 15-а години, което не е особено добре за Америка". А на директната атака на госпожа Уорън срещу него, че щатското стопанство работи идеално за богатите и че "Даймън не иска това да се промени", той възразява , че не е съгласен с внушението, че не е патриот. И смята, че сенаторката от Масачузетс "трябва да хули нацистите, но не и хората, които работят здраво, за да постигнат нещо".
Редакционният борд на "Ню Йорк таймс" внася и известен ред във фактите
Най-богатите американци отделят много по-малка част от доходите си под формата на данъци сега, отколкото са плащали преди половин век. През 1961-а лицата с най-високи приходи са внасяли средно 51.5% от тях за федерални, щатски и местни данъци. През 2011-а този дял е паднал до 33.2%, сочи проучване на Томас Пикети, Еманюел Саец и Гейбриъл Цукман, публикувано през 2018-а. Официални данни за последните няколко години все още няма, но те най-вероятно ще покажат сходна данъчна тежест.
Междувременно, федералното правителство се нуждае от много повече пари заради десетилетията на епизодични данъчни редукции. Финансовото министерство е напът да вземе назаем над 1 трлн. щ. долара през текущата фискална година, за да посрещне задълженията си. Щатската администрация ще има нужда от много повече средства за належащи инвестиции в инфраструктура, в образование и социални помощи. В този смисъл предложенията на госпожа Уорън и на един от съперниците й – сенаторът демократ Бърни Сандърс, да се въведе нов федерален данък върху богатството заслужават внимание. И почти няма доказателства в полза на опасенията на Бил Гейтс, че данъчният ръст, който визират Уорън и други кандидати да получат номинация от Демократическата партия за участие в президентската надпревара ще обезсърчат иновациите, инвестициите или икономическия растеж.
Бил Гейтс е ужасен от идеите на сенатор Уорън
Досегашната практика показва, че
данъчното облагане влияе символично върху иновациите
Експертите нямат перфектно познание за двигателите, които влияят за появата на нововъведения , но данъците със сигурност не са така важни фактори както образованието, изследванията и подходяща правна система. Конгресът оряза трикратно данъците през последните четири десетилетия, всеки път – с намерението да стимулира иновациите, инвестициите и растежа. И всеки път предполагаемите ползи не успяха да се материализират. Президентът Доналд Тръмп бе инициатор на последния данъчен експеримент през 2017-а, а МВФ заключи през тази година, че той не е проработил.
Проучване сред притежателите на патенти в Америка констатира, че откривателите обикновено произхождат от богати фамилии, израстват в общности на себеподобни и получават висококачествено образование по математика и природни науки. Господин Гейтс, който е един от най-успешните предприемачи в американската история, отговаря идеално на този профил.
Изводът от това и от сходни на него изследвания е, че публичните инвестиции, финансирани от данъците, могат да дадат възможност на повече деца да се възползват от предимствата, които е имал младият Гейтс.
Големите тревоги на милиардерите (включително на основателя на "Майкрософт") са, че в даден момент те трябва да внасят по 100 млрд. долара за данъци. Всъщност, според плана на госпожа Уорън, специално Гейтс ще дължи 6.379 млрд. долара на данъчните власти през 2020-а, което е по-малко от печалбите от инвестициите му през миналата година.
