Точно преди 50 години Самюъл Баркли Бекет (Samuel Beckett) – ирландският драматург, романист и поет, писал на английски и френски език, е удостоен с Нобеловата награда за литература (1969 г.).
Някои от най-известните му пиеси са "В очакване на Годо" (1952 г.), "Катастрофа" (1982), "Краят на играта" (1957 г.), "О, щастливи дни" (1960 г.), "Последната лента на Крап" (1958 г.).
Бекет е автор и на романа "Молой" (1951 г.) и на сборниците "Разкази и текстове за нищо" (1967 г.) и "Обезселителят и други разкази".
Той оказва силно влияние върху развитието на английската драматургия и до днес, включително и върху друг Нобелов лауреат от Обединеното кралство – Харолд Пинтър, което е особено осезаемо в ранното му творчество.
Самюъл Бекет е роден на 13 април 1906 година в семейството на Уилям Франк Бекет и Мария Джоунс Роу – скромни протестанти, чието имение в дъблинското предградие Фоксрок присъства в прозата и пиесите на автора. Майка му е медицинска сестра, а баща му – плановик на постройки. Самюъл има и по-голям брат – Франк Едуърд Бекет.
На петгодишна възраст Самюъл присъства на училищна постановка, вследствие на което започва да се учи да свири. След това е ученик в Ърлсфортското училище, а през 1919 година се записва в Портъра Ройъл Скул, където е учил и Оскар Уайлд. Атлет по природа, Бекет се занимава активно с крикет и като играч на Университета в Дъблин е единственият Нобелов лауреат, записан в Библията на крикета.
Самюъл Бекет е най-известен с пиесата си "В очакване на Годо" (1953). В често цитираната статия, критикът Вивиан Мерсие пише, че Бекет "е постигнал теоритично невъзможното – пиеса, в която нищо не се случва и въпреки това публиката не може да откъсне очи. Още повече, втората част почти повтаря първата, т.е. Бекет е написал пиеса, в която не се случва нищо два пъти." Както повечето си творби след 1947 година, и пиесата е написана на френски език със заглавието En attendant Godot. Бекет работи върху пиесата между октомври 1948 и януари 1949 година. Публикува я през 1952, а премиерата ѝ е през 1953-а. Английският превод, дело на самия Бекет, излиза две години по-късно. Режисирана от Роджър Блин, пиесата има противоречив успех в Париж, а след това и по целия свят.
Бекет превежда на английски всички свои творби сам, с изключение на "Молой", когато си сътрудничи с Патрик Боул. Успехът на "В очакване на Годо" отваря път за кариера на Бекет в театъра. Впоследствие Бекет успешно пише по-дълги пиеси като "Последният запис" (Krapp’s Last Tape).
През октомври 1969 година, докато е на почивка със Сюзън в Тунис, Бекет научава, че е спечелил Нобеловата награда за литература. Предчувствайки, че прикритият ѝ по природа съпруг ще бъде обременен със слава от този момент нататък, съпругата му Сюзан нарича наградата "катастрофа". Бекет дарява цялата парична награда и въпреки че не отделя много време на интервюта и срещи със своите последователи, писмата му до Рой Фостър разкриват, че той не само е бил неочаквано дружелюбен, но и често е бил готов да разговаря за своята работа и процеса зад нея със свои привърженици.
Творчеството на Бекет е предмет на множество изследвания, изхождащи от различни позиции. Излизат специализирани академични журнали посветени изцяло на тях.
