Само след няколко дни, на 19 ноември, във Военния клуб ще бъдат показани 120 картини на първия в Източна Европа фонд за инвестиции в изкуството – „Експат Глобално Изкуство“. Те ще бъдат предложени на аукцион. Сред тях има картини на Дечко Узунов, Бенчо Обрешков, Димитър Казаков-Нерон, Светлин Русев. Фондът се заявява като даващ шанс на млади и перспективни таланти. Заради това по време на търга ще бъдат представени и работи на 23-годишната Петра Димитрова. Тя е завършила Националната художествена академия и носител на първа награда в категория „Живопис“ на Националния конкурс за съвременно изкуство за млади автори, организиран от „Експат Глобално Изкуство“.
В първите си медийни изяви Петра Димитрова споделя, че един от проблемите на младите творци е невъзможността им да се издържат само чрез продажби на картини. И причината не е, че хората не разбират или не обичат изкуството. Те просто нямат средства да си го позволят. Или – което е по-болезнено – често омаловажават труда на художника.
Това оправдава желанието на голям брой от завършващите художници да се реализират в чужбина. Готови ли са обаче за реалностите извън граница? Знаят ли какво ги очаква в големите европейски арт центрове?
Със сигурност не! Особено за скандали от типа „Голямото плюскане“, избухнал покрай спора дали пърформансът на Ода Жон има място в Националната галерия, или не. В него най-различни капацитети до такава степен защитиха позициите на собствените си "клубове по интереси", че накрая… нищо не стана ясно. И принципните уж дебати останаха в историята като най-обикновен скандал.
Същото важи и за „сръдните“ около Венецианското биенале. Веднъж творците недоволни защо Вежди Рашидов бил взел непублично и непрозрачно решение България да участва в биеналето, въпреки че Министерството на културата не плаща, т.е. не то поръчва музиката. След време – пак недоволни, този път заради "едни" 500 000 лева. Които били дадени за участието на България във въпросното биенале, но при подменени правила и жури, съставено само от български експерти.
Така е у нас: конструктивните дискусии и смислените публични дебати се броят на пръсти – два-три най-много. Всичко останало се върти около келепира от нагласените конкурси и задкулистното боричкане на различните лобита за власт.
В нормална Европа нещата отдавна са тръгнали към другия полюс. И все по-често в публичното пространство се говори не толкова за нуждите на художниците и задълженията на държавата към тях, колкото за потребностите на обикновените хора от изобразително изкуство.
В авторитетния „Ди Цайт“, смятан за най-четения вестник сред интелектуалните кръгове в Германия, трима експерти поведоха дискусия на тема "Какво може да бъде направено, за да се повиши интересът към съвременното изкуство?"
От едната страна на барикадата застанаха Щефан Хайденрайх – преподавател по медийна теория в университета в Базел, и Магнус Реш – един от лидерите в обучението на мениджъри в сферата на културните индустрии в Ню Йорк.
Чрез страниците и сайта на "Ди Цайт", двамата, отправят призив да се сложи край на "култа към извънредното” в изкуството, защото то – извънредното – е лишено от дълбочина, а култът към него пренебрегва мнението на зрителите. Нещо нечувано в епохата на социалните мрежи и онлайн платформите, в които всеки коментира, споделя, харесва…
Хайденрайх и Реш изразяват възмущението си, че единствената територия, където гласът на зрителя все още няма никакво влияние, е съвременното изобразително изкуство.
„Там само кураторите решават какво да покажат в изложбите, които организират. Нерядко се случва посетителите да се броят на пръсти, защото тяхното мнение не е от значение. Важно е само да се привлече вниманието на най-богатите, заради което музеите и галериите са се превърнали в постоянна реклама на култа към непостижимо високите цени”, категорични са те. И гневни!
Заради все по-задълбочаващото се разделение между художници и публика, Хайденрайх и Реш публикуват в "Ди Цайт" се обръщат с призив към четири групи хора, предлагайки им конкретни препоръки за спасяване на изкуството от самоизолация и "банкрут" чрез самодостатъчност:
1. Посетители на музеи и галерии, нека вие сте тези, които избирате какво си заслужава да се види!
Само по този начин изкуството отново ще се превърне в нещо, което не служи на пазара, а отразява и възпроизвежда интересите ни.
2. Художници, мобилизирайте феновете си!
Не чакайте да бъдете „открити“. Обърнете се към зрителите. Разберете, че на тях не им трябват произведения, които съществуват само веднъж. Забравете за аурата, тази отчаяна маркетингова лъжа на изключителното. Правете копия, подражавайте, пробвайте да правите реплики.
3. Куратори, слезте от кулите си от слонова кост!
Бъдете част от институционална екосистема, в която зрителите са тези, които дават смисъл на изкуството. Изкуството не става по-живо заради ролята на посредниците, експертите и колекционерите, а заради многото гласове, които искат да кажат мнението си него.
4. Купувачи на изкуство – придобивайте само произведения, които ви харесват, а не такива, за които са ви казали, че са добра инвестиция !
Изкуството не трябва да е инвестиция, изкуството трябва да е достъпно.
В края на призива си Хайденрайх и Реш подчертават, че "ако изкуството се демократизира, ако се обърне към широката публика – всички ще спечелят! И зрителите, които ще имат контакт с произведенията; и колекционерите, които ще могат да купуват наистина ценни неща; и художниците, които ще намерят много по-голямо обществено признание…"
Седмица след "бомбата" от публикуването на този призив, "Ди Цайт" даде трибуна и на първия опонент: Кристиян Каспар Шварм – основател на онлайн платформата „Independent Collectors“ и носител на престижната кьолнска награда Cologne Art Award за 2019 г. за посредническата си роля в сферата на изкуството. Коментарът му е озаглавен „Изкуство за всички? Да, но не по този начин!“
В началото, Шварм се съгласява с колегите си Хайденрайх и Реш, че глобалният пазар на изкуство е все по-концентриран и че все повече власт се държи от все по-малко действащи лица, но само до там. Той е изумен от идеята на двамата, че публиката трябва да избира какво да се показва в галериите и музеите и какво не.
„Нима не знаят, че вече няма музей или галерия, които да си позволят да планират изложби, без предварително да заложат колко и какви посетители могат да очакват?! И без след това да анализират постигнатия резултат?!” не крие удивлението си Шварм.
Той е възмутен от призива художниците да се обърнат към зрителите. „Това е абсурдно! Днес няма художник, който да чака да бъде „открит“ на тихото си таванче. Почти всички художници имат собствени сайтове и профили в социалните мрежи. Кураторите също не се затварят в елитарните си кръгове, а пътуват непрекъснато. И постоянно откриват интерактивни форми, чрез които да образоват публиките си. Повечето културни институции също имат клубове на приятелите на музеите, на галериите.”
В крайна сметка, след като изпуска напрежението, Шварм отсича: „С призива си Реш и Хайденрайх ще постигнат само едно – ще направят изкуството по-повърхностно, защото "арт елитът" няма да създаде "по-популярно изкуство"… Богатите ще продължат да плащат прескъпо за извънредни и изключителни произведения, а останалите ще си купуват картини, които предварително са си поръчали…"
Според Шварм, ако има решение, то е зрителите да се стремят да се образоват повече по отношение на изкуството.
„Това е като да се научиш да свириш на инструмент: радостта идва от свиренето. Срещата с новото и непознатото ни кара нас – хората – да се развиваме. Това трябва да обясним на всички онези, които представа си нямат какъв ефект може да има истинското изкуство върху живота им. Но се страхувам, че ще трябва да започнем тъкмо от Щефан Хайденрайх и Магнус Реш”, завършва предизвикателно Шварм.
Ръкавицата е хвърлена.
Всеки, който иска да провери до каква степен тази дискусия се отнася до българската реалност, може да посети аукциона на „Експат Глобално Изкуство“ – на 19 ноември във Военния клуб. Или просто да разгледа „Independent Collectors“. А после, стига да пожелае, може да сподели вижданията си по въпроса "Дали наистина изкуството трябва да се демократизира и как?" И дали Петра Димитрова – чрез нейните картини със служителки на „Чистота”, има шанс да се превърне в бг-знаменосец на похода за "приземяване" на изкуството, обявен от Щефан Хайденрайх и Магнус Реш. И да развее байрака, на който е извезана повелята на новото време: „Стига с този култ към „извънредното!”
