Конституционният съд се произнесе с решение по к. д. № 4/2019 г., с което обяви за противоконституционен чл. 25з, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (създаден с § 26 от ЗИД на ЗЗЛД, обн. ДВ, бр.17 от 26 февруари 2019 г.).
Решението е прието с осем гласа. Съдиите Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Павлина Панова и Красимир Влахов са подписали решението с особено мнение.
На заседанието присъстваха 12 съдии, съобщиха от най-висшата магистратура на държавата.
За какво става дума според отменените като антиконституционни т. нар "Критериите в Закона за защита на личните данни"?
Чл. 25з. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот.
(2) При разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими:
1.естеството на личните данни;
2.влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;
3.обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;
4.характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
5.значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
6.отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото;
7.отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
8.целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
9.съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;
10.други обстоятелства, относими към конкретния случай.
Разпоредбата на чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД беше атакувана от депутати от БСП, а преди това вето ѝ наложи президентът Румен Радев. Според депутатите от левицата критериите, определени от законодателя са „абстрактни, неясни, обтекаеми и субективни“, а това създава сериозен риск за произволни тълкувания. Това според тях ще доведе до затрудняване на свободата на словото, а там където я няма нея, е „немислима и невъзможна правовата държава“.
Освен това в искането се сочи, че прекалено казуистичното изброяване на въпросните критерии ще доведе до цензура. Според депутатите тази разпоредба погазва изискването за предсказуемост на действията на администрацията – в случая на Комисията за защита на личните данни, като ѝ дава прекалено широка, дори произволна, преценка при тълкуването на въпросните критерии. Депутатите изтъкнаха още, че с атакувания от тях чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД се дава и превес на защитата на личните данни над правото на информация.
Мотивите на Конституционния съд ще станат ясни след публикуването на решението му.
