На 19 ноември във Факултета по журналистика и масова комуникация се проведе дискусия по проекта "NO HATE BG: Заедно в защита на малцинствата и противодействие на престъпленията от омраза", който стартира през миналата година. Проектът е по програма "Права, равенство и гражданство" на Европейския съюз и се реализира от Българския хелзинкски комитет и неговите партньори.
На дискусията виртуалната реалност (VR) се представи като инструмент срещу словото на омразата както в журналистиката, така и в градската среда. В дискусията взеха участие преподаватели от катедра „Радио и телевизия“ на факултета по журналистика, представители на Българския хелзинкски комитет, Институт "Отворено общество" – София и студенти.
Може ли виртуалната реалност да предизвика емпатия и да преобърне предразсъдъците срещу хората с различен етнически произход, религия или сексуална ориентация?
На този въпрос дискутиращите търсеха отговор. Присъстващите имаха възможност лично да изпробват VR очила, вградени със звук, които да ги потапят в реалността на изоставени ромски къщи или на събития с инциденти, а след това да дадат мнението си. Замисълът на технологията е да въздейства емоционално и по този начин да счупи предразсъдъците към малцинствените групи.
Има ли пропуски в Наказателния кодекс, които да не осигуряват защита на някои малцинства?
Организаторите насочиха вниманието към пропуски в Наказателния кодекс, където според Радослав Стоянов, активист на Комитета и учащ право, престъпленията заради предразсъдъци са само за раса, етническа принадлежност и вероизповедание. Наказателният кодекс обаче не посочва сексуалната ориентация като предразсъдък, на чийто основание може да се извърши престъпление.
Ето защо се припомни за убийството на студента Михаил Стоянов в Борисовата градина през 2008 г., където той е пребит до смърт от група младежи, "прочиствали парка от гейове". И до днес не става ясно дали жертвата е била хомосексуалист или не. След 10 години разследване по случая Върховният касационен съд се произнася с решение, което намалява присъдите на извършителите, тъй като според текстовете на Темида това не е престъпление от омраза. По този начин според Комитета могат да бъдат опростени и други престъпления срещу случайни лица, които носят белези на малцинствени групи.
