Само след няколко дни – на 29 ноември предстои премиерата на „Снежната кралица“ на балет „Арабеск“ с хореограф Ангелина Гаврилова.
Спектакълът е по прочутата приказка на Ханс Кристиан Андерсен, с която са израснали мнозина. А самата Ангелина Гаврилова е израснала от танцьор до хореограф, най-вероятно вдъхновявана от друга „кралица“, но не снежна, а в цветовете на късното лято. Става дума за хореографа Мила Искренова.
Тя е завършила Държавното хореографско училище в София, после Института за музикални и хореографски кадри със специалност „Балетна педагогика“. Творец, специализирал в редица престижни висши училища – в Лятната балетна академия в Кьолн, в „Палука шуле“ в Дрезден, в „Лабан данс център“ в Лондон.
Работила е с водещи български танцови трупи като балет „Арабеск“ (където е дългогодишен педагог и хореограф), „Амарант данс студио“, „Хетероподи данс“, балета на Софийската опера. Сред основателите е на танцово студио „Ек“. В края на 80-е назначена за хореограф и балетмайстор в Българската национална телевизия. Няколко години по-късно, през 1997 г., е наградена за изключителните си постижения като хореограф с наградата „Кристална лира“. Автор е на сценарии и хореография за над 50 телевизионни и театрални постановки.
Преподавала е класически балет, съвременен танц, танцова техника и импровизация в редица училища у нас и в чужбина. Сред тях са Националното училище за танцово изкуство, НАТФИЗ, НБУ, колежът „Любен Гройс“, Балетните академии в Атина и във „Филармоника“ в Месина, Италия. През 1999 г. е номинирана за Почетен член на Управителното общество на Академия „Филармоника“. От 2014 г. е член на Обществения съвет към министъра на културата на Република България. Освен това е автор на пиесата „Меломимик“ (2014) и на няколко книги: „Радостта на тялото“ (2012), биографичната „Вкусът на Твоето тяло“ (2014) и насочената към младежката аудитория „Анна и Алената глутница“ (2016).
Накратко – съвсем обосновано може да служи за пример и вдъхновение. Но последната й „изява" не бе на сцена, а като гост в един от разговорите „За музиката“, организирани от Културния център на Софийския университет. Той се проведе в театралната зала в Ректората, с водещ – музикологът Илия Граматиков. Предварително обявената тема бе „Музикална археология на страстта“.
Причината Мила Искренова да говори по тази тема, е, че за нея танцът е екстаз и страст. Но при него е важно да се покаже как плътските страсти и подсъзнателното излизат на повърхността. Как се модифицират до изкуство и възвишени чувства.
Връщайки се назад през годините и припомняйки си десетките спектакли, на които е автор, Мила Искренова се спря на няколко емблематични, които в съчетанието си с музиката поставят въпроси, важни за израстването на човека, а и за обществото като цяло:
:1. „Най-високата точка на моята вътрешност“ от 1999 г. и по-специално музиката на Георги Арнаудов. В него участват балет „Арабеск“, Иво Димчев, Юлиана Сайска, студенти от Нов български университет. Основните въпроси, които поставя, са за необходимостта ни от Бог; за начините, по които го търсим; и за висшите ни същности.
2. „Вкусът на Твоето тяло“ от 2006 г. и по-специално включените в него „Голдберг вариации“ от Йохан Себастиан Бах. Те са използвани като реакция на „цялото обществено дърмешкане“, което преживява поколението на Мила Искренова, на всички подвижни пясъци около нея. Спектакълът ни връща към Бах – една стабилна и жизнеутвърждаваща колона. Идеята на танца е да покаже взаимоотношенията между хората. Първо, танцуващите са в любовни взаимоотношения помежду си. После – престават да се търсят и заедно, помагайки си, се насочват към божествената светлина. Устремяват се към истинската радост.
3. „Тъй рече Заратустра“от 2010 г. и по-специално по музиката на Рихард Щраус. Искренова се вдъхновява за спектакъла по едноименната философска поема на Ницше след концерт в зала „България“, на който най-силно впечатление й прави диригентът. Той толкова изразително дирижира с тялото си и така владее оркестъра, че Искренова го асоциира с Бог и човечеството. В онзи момент тя решава да се опита да разбере Ницше, който е обявил, че Бог е мъртъв. Така по време на спектакъла „Тъй рече Заратустра“ тя пренася разбирането на Ницше за обществото, а именно – че то е „кучка“. Танцьорите й разиграват оргия, като през цялото време четат Ницше или държат въже, препратка към мисълта му: „Човекът е въже, опнато между звяра и свръхчовека — въже над пропаст“.
4. „Дневникът на Дракула“ от 2012 г. и по-специално „Триумфът на времето и истината“ от Георг Фридрих Хендел. По онова време тече реформата, извършвана от министъра на културата Вежди Рашидов, обвързваща бюджета за сценичните изкуства с броя продадени билети. От артистите се очаква да станат широко достъпни. Ето защо Искренова представя граф Дракула като политик, който държи речи и иска всички да станат като него. В танцовия театър участват звездите на „Народния театър“ – Деян Донков в ролята на Дракула, и Биляна Петринска, която изпява композицията от Хендел.
5. „Сидхарта“ от 2017 г. и по-специално прелюдията към операта „Тристан и Изолда“ на Рихард Вагнер, изпълнена от секстет с участието на хармоника. Тъкмо това изпъление Мила Искренова използва, за да пресъздаде времето, в което Херман Хесе пише повестта. По онова време Вагнер се слуша навсякъде – в заведения, по кабарета. Хесе е в комуна в селището Монте Верита, на хълма в швейцарския курорт „Аскона“, където търси решение на проблемите на намиращата се в безизходица Европа. Той не е сам. В комуната живеят психиатърът Карл Густав Юнг, танцьорката Айседора Дънкан, художникът Паул Клее и писателят Ерих Мария Ремарк. Всички те се опитват да открият духовни практики, благодарение на които човечеството да се спаси.
Докато Искренова говореше за спектаклите, на екрана в залата се прожектираха сцени от тях и страници от „режисьорските“ й тетрадки. Звучаха откъси от посочените композиции. А след срещата бе дадена думата на публиката.
„Мила Искренова е изумително интересен автор – хореограф с абсолютно европейски мащаби. Който не е имитационен, а притежава собствено присъствие в голямата съвременна хореографска традиция. Почувствах се поласкана, когато видях, че именно тук, в собствената ми страна, където иначе е характерен естетическият анахронизъм, можах да видя спектакъл като „Сидхарта“. Това коментира присъстващата в залата Леа Коен, дългогодишен дипломат, а в предишното си битие – музиколог, защитил дисертация на тема „Танцовата драма и зараждането й в Париж между 1917 г. и 1924 г.“
„Тъкмо Мила Искренова с нейните великолепни интуиции ме научи на това фрагментарно, накъсано мислене. Мислене, което създава среда. При него не излиза музикална форма, а образи и внушения. Неща, много по-важни от правилно написаната и правилно подредената музика. Онази, на която ни учеха в Музикалната академия“ – призна композиторът Георги Арнаудов.
И така сякаш удвои загубата за онези студенти, които са пропуснали срещата. Все пак остава утехата, че Мила Искренова ще продължи да поставя спектакли. Ще продължи да преподава. А може би ще продължи и да пише.
