Православната църква почита Света великомъченица Екатерина. Тя била една от най-образованите жени на своето време.
Според преданието Екатерина била дъщеря на Конт, управител на Александрия, Египет, по времето на император Максимиан. Живеейки в столицата, Екатерина получава блестящо образование, изучавайки работите на най-видните философи и учени. Тя заявява на родителите си, че ще встъпи в брак с онзи, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и мъдрост. Младежи от много богати семейства кандидатствали за ръката на красивата Екатерина, но никой не бил одобрен.
Майката на Екатерина, която тайно изповядвала християнството, я изпраща при един отшелник, който я посвещава във вярата.
Преданието разказва, как Екатерина се е срещнала с тогавашния император (вероятно Максимиан, Максимин II или Максенций). Тя се е опитала да го убеди, че извършва грешка като преследва християните. Екатерина успява да привлече към християнската вяра жената на императора и много мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството, впоследствие убити и обявени за мъченици. Императорът заповядва да я вкарат в затвора, където тя въвежда в християнството всички, които я посещават. Поради това е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото се разпада, когато Екатерина го докосва, палачите не могат да я екзекутират по този начин и я обезглавяват през 305 година.
В преданието се разказва още как ангели отнасят тялото на мъченицата в планината Синай, където през VI век римският император Юстиниан I основава Синайския манастир. Светата обител оцелява през вековете, като остава хранилище на безценни произведения на раннохристиянското изкуство, архитектура и илюстровани ръкописни книги.
Главен символ на Света Екатерина е колелото с шипове, което е известно като "колелото на Екатерина".
Атрибутите, с които се изобразява Света Екатерина са: меч, с корона при краката й, брачно було и пръстен, гълъб, бич, книга, жена, спореща с езически философи.
Православната църква почита светицата на 24 ноември. Затова на този ден имен ден празнуват: Екатерина, Катя, Катина, Катерина, Кина.
В традиционната българска народна култура денят на Св. Екатерина (познат като Света Катерина, 24 ноември) се почита най-вече в Южна България. В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива "за Баба Шарка".
В Родопската област (Средни Родопи) светицата се почита против тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.
В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на деня на Св. Катерина се празнува против мишки (т. нар. Миши празници). Там жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и други), за да "замажат и затворят очите" на мишките.
