С едноминутно мълчание в памет на Стефан Данаилов – любим колега, учител и приятел, а и добър министър на културата! Така започна кръглата маса „Устойчиво развитие на българската филмова индустрия”, която се проведе вчера (27 ноември) в Университета за национално и световно стопанство. Тя бе организирана от Центъра за аудиовизуална политика и медийни изследвания в УНСС и Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов”.
„За следващата година финансирането на българската филмова индустрия представлява едва 4% от бюджета на Министерството на културата. Поради огромния дефицит в Българската национална телевизия и по линия на Закона за радиото и телевизията българската филмова индустрия няма да може да разчита на увеличение на средствата. Сравнението с други европейски държави показва, че алтернативните източници на финансиране, фондова система от типа фонд „Кино”, както и смесването на пропазарни източници с отчисления, водят до бурно развитие на филмовата индустрия! С тези „топли приветствени слова", д-р Диана Андреева – Попйорданова – преподавател в УНСС и директор на „Обсерватория по икономика на културата”, откри дискусията и въведе присъстващите в същината на проблема.
Който, ако трябва да го обобщим за неизкушения читател, изглежда така: "Какви са възможностите за алтернативно финансиране на българското кино, какви дебати по темата се водят във филмовата общност и защо – вече три десетилетия – никой не може да предложи спасителен вариант, еднакво приемлив за всички?"
В общи линии, ситуацията продължава да е такава, каквато винаги е била:
– Законът за хазарта не се изпълнява и по него не се правят отчисления за Националния фонд „Култура”;
– Законът за меценатството също не е работещ;
– Идеята за разработване на „Арт лотария” продължава да е в будна кома;
– По линия на чл. 26 от Закона за авторското право и сродните му права, който се отнася до събиране на компенсаторни възнаграждения, в Национален фонд „Култура” не е влязъл дори един лев. Не напоследък, а откакто е ЗАПСП влязъл в сила, т.е. от 1993 година…
Като цяло, спасителната сламка – митичният (на практика така се получава) Национален фонд „Култура” – по закон има 15 източници за финансиране, но само един от тях функционира – държавната хазна.
Според последните разчети на „бащицата” – в лицето на културното ведомство, предвидените средства за 2020 г. са следните: 20 млн. лв. финансови стимули за чужди филмови продукции и 20 млн. лв. – за финансиране на български филми. В първоначалния й вид, идеята се движеше в доста по-различни параметри – 40 млн. лв. финансови стимули за чуждите продукции, 16 млн. за българска продукция. След острата реакция на Министерството на финансите обаче сумите бяха изравнени, но… обсъжданията (по-скоро – разправиите) си продължиха.
Това – по линия на държавната власт. Какво обаче се случва във филмовата гилдия?
Според Александър Донев, някогашен директор на Националния филмов център (НФЦ), в бранша съществуват три кръга на (по)знанието:
– тесен – всички знаят всичко;
– среден – всеки подочува по нещо, но никой не знае как изглежда цялостната картинка;
– широк – в него никой не знае нищо, но се прави, че знае всичко.
Ето защо Александър Донев поиска от представителите на Министерството на културата уверение за това, че присъствието им на срещата в УНСС не е бутафорно. И че ще бъдат дискутирани актуалните ведомствени намерения за ремонтите на Закона за филмовата индустрия (ЗФИ) и на Правилника за прилагането на ЗФИ, а не съдбата им пак да бъде решена само от членовете на работните групи.
Представителите на културното ведомство побързаха да успокоят присъстващите и ги увериха, че работата върху проектозаконите все още не е приключила и общественото обсъждане все още не е започнало.
А до момента… До момента положението е куче влачи рейс! Преразказът по „картинка” е на Росица Вълканова, която зад гърба си има 13 филма като актриса, режисьор и продуцент.
В Министерството на културата има две работни групи. Първата е създадена само и единствено заради въвеждането на стимулите в Закона за филмовата индустрия (ЗФИ). Втората група, в чиято работа участва и самата Вълканова, е сформирана по-късно и нейно задължение са същинските промени в закона и правилника за прилагането му.
На двете министерства, които имат нещо общо с темата – на културата и на финансите, първата работна група хич не им била по сърце. За правителството приоритет от по-висока степен било въвеждането на стимулите, а не качествените изменения в двата нормативни акта. И, когато членовете на втората работна група (законодателната) се опитвали да обяснят, че уреждането на въпросните стимули чрез Закона за филмовата индустрия не е правилно (меко казано), от Министерството на финансите и Министерството на културата аргументирали непреклонността си чрез… вдигане на рамене и обичайното „Няма друг начин!”
Така че, обобщи деликатната ситуация Росица Вълканова, нейната втора група (законодателната) се примирила с въпросните стимулите в ЗФИ. За да не се случи обратното – няма стимули за „западняците”, ама няма и за нашенските кинаджии. Така че, обобщи в заключение тя, „дори тези промени да се нарекат лобистки, днес – за разлика от минали години и парламентарни мандати – проблемите се дискутират открито. А „чуждите” пари не са за сметка на българското кино”.
Горе-долу, настроенията във филмовата общност са в същата гама. Всички смятат, че стимулирането на чуждестранни продукции с български пари е нередно. Разделението обаче идва по въпроса как гилдията да се противопостави на тази политика.
Според едната група, финансирането на чуждестранни продукции е защита на лобистки интереси. Практика, която не съществува почти никъде в ЕС и която вече няколко пъти е била отхвърляна категорично от кинодейците, включително и с многократни протести на улицата. Другият порок, който възмущава застъпниците на тази позиция, е че „процедурата” ще бъде вменена като задължение на Националния филмов център, чиято единствена грижа би трябвало да е българското филмопроизводство.
Позицията на кинаджиите, населяващи втората група – на „миротворците”, бе обобщена от председателя на Съюза на българските филмови дейци Милко Лазаров: филмовата общност трябва да преглътне накърненото си достойнство и да стане „смокиновият лист на така наречените стимули”. Причината била очевидна: гилдията няма друг полезен ход, а и има далеч по-важни цели за постигане!
