След финансовата криза от 2007-2008-а редовите европейци получиха обещание да не са на предната линия при спасителните акции на банки на ръба на фалита. И първата сметка да платят инвеститорите.
Поне такава бе заявката на бившия еврокомисар Мишел Барние. "Данъкоплатците не трябва да плащат за грешките на банките. Приключи епохата на масовите спасителни мероприятия", изпъчи се господин Барние след съвещанието на ЕКОФИН на 19 декември 2013-а, на което бе представен Единния механизъм за преструктуриране на неплатежоспособни банки. Еврокомисарят определи деня като "изключително важен" за банковия съюз и "паметен" за финансовия сектор на Европа заради представените "революционни промени".
Днес, шест години по-късно, обществеността отново е призована на помощ на банкерите. На 5 декември Брюксел одобри спасението на германската Norddeutsche Landesbank-Girozentrale (Nord LB) с 3.6 млрд. евро след като комисията за конкуренцията прецени, че планът за рекапитализация не включва държавна помощ. Италия пък помогна на Banca Popolare di Bari с 900 млн. евро на 15 декември.
След последната световна финансова криза Европейският съюз договори набор от правила за прехвърляне на товара от проблемни вземания на собствениците и на кредиторите на закъсалите банки, принуждавайки ги да поемат загуби преди да бъде разрешено използването на публични средства. За тази цел на 1 януари 2015-а бе създадена и специална агенция – Единен съвет за преструктуриране, която заработи с пълен капацитет година по-късно. Тя обаче се занимава само с най-едрите случаи, докато останалите са подчинени на националните закони за несъстоятелност. А те се различават съществено и могат да отворят пролуки за публични спасителни акции. От 2016-а насам разходите за тези операции се трупат (и вече са над 45 млрд. евро), демонстрирайки за пореден път нежеланието на правителствата да прилагат най-драстичните изисквания на пакета от инструменти за банки в опасност. Най-показателните казуси, при които данъкоплатците са призовани на помощ на банкерите след 2016-а, са основно в Италия, но има и изключения.
Последният пример за държавна помощ е за италианската регионална банка Banca Popolare di Bari, натрупала необслужвани заеми в размер, надхвърлящ всякакви приемливи граници. За да се справи с проблемите кредиторът поиска 1 млрд. евро, а "Банка д'Италия" я постави под специален административен контрол на 13 декември. В късните часове на 15 декември италианският кабинет гласува 900 млн. евро спасителна инжекция за Banca Popolare di Bari, която, с активите си под 14 млрд. евро е прекалено малка, за да попадне в обхвата на правомощията на Брюксел. И, подобно на предишните случаи в италианския юг, прехвърлянето на загубите на инвеститорите е политически неразумно, защото по-голяма част от банковите задължения са продадени на дребни клиенти, които са и гласоподаватели. Парите ще влязат в закъсалия длъжник чрез държавната Banca del Mezzogiorno-Mediocredito Centrale, която правителството се готви да превърне в "банка за инвестиции" в южна Италия.
Изключението от приетото правило за преструктуриране на банки в неплатежоспособност е с германски адрес и е за кредитора Nord LB. Той получи в началото на месеца зелена светлина от ЕС за помощ в размер на 3.6 млрд. евро, от които 2.8 млрд. евро – под формата на капиталова инжекция, както и допълнително около 5 млрд. евро във вид на гаранции, след като банковите финанси бяха разстроени от лоши заеми за корабостроителния бранш. Тази финансова тежест е разпределена между германските провинции Долна Саксония и Саксония Анхалт и държавни спестовни банки. Европейската комисия пък прецени, че в случая няма незаконна държавна помощ, защото инвеститорите са възмездени "по пазарни условия", което означава, че всеки частен инвеститор, поне на теория, приема същите условия.
В началото на годината италианската Banca Carige, която изпадаше от криза в криза заради купища необслужвани заеми и непрестанни мениджърски конфликти, бе поставена под административно управление от Европейската централна банка – безпрецедентно решение за компания от подобен калибър. Рим пък побърза през януари да предостави гаранции в размер на 3 млрд. евро в подкрепа на ликвидността на Banca Carige, за да убеди кредиторите, че тя ще продължи да плаща дълговете си. ЕК прецени, че тази подкрепа не противоречи на наредбите, защото банката плаща комисионна на държавата и защото мярката е "целенасочена, пропорционална и ограничена по време и обхват".
Други две италиански банки – Veneto Banca и Banca Popolare di Vicenza, бяха "предадени" през юни 2017-а на Единния съвет за преструктуриране след като Рим с месеци не намери решение за оздравяването им. Агенцията обаче прецени, че те не са достатъчно важни, за да изискват специално отношение и прехвърли щафетата на италианските власти. Те, на свой ред, осигуриха 17 млрд. евро за ликвидация на банките, за да бъдат избегнати "сериозни трусове" в местното стопанство и в подкрепа на поглъщането им от Intesa Sanpaolo. Тъй като акционерите и необезпечените кредитори понесоха загуби съобразно правилата на ЕС за държавната помощ, Италия реши по-късно да обезщети мнозинството от тях с мотив, че те са били подведени от двете кредитни институции. Брюксел пък подкрепи всичките мерки.
Banca Monte dei Paschi di Sieana може би е най-показателното "правомерно" изключение от наредбите за банкови фалити на ЕС, заложено в Директивата възстановяване и закриване на банки. То помогна на най-старата банка в света, бореща се с планина от необслужвани заеми, да оцелее с инжектираните в нея 5.4 млрд. евро държавни пари. Един раздел от тази директива позволява на правителствата да предоставят предпазна рекапитализация на платежоспособни банки, за да бъдат избегнати "сериозни сътресения" в икономиката. И тук акционерите и необезпечените кредитори понесоха загуби, на дребните клиенти могат да търсят обезщетения от оздравената институция. В момента правителството на Италия е собственик на 68% от Monte dei Paschi и търси начини да се освободи от вложението си.
Рекапитализацията на държавната португалска банка Caixa Geral de Depositos през 2017-а също не бе оценена за незаконна държавна помощ, защото подобно на германската Nord LB, капиталът бе предоставен от правителството "при пазарни условия". По онова време Португалия инвестира 3.9 млрд. евро и планира дълбоко преструктуриране на банката, за да се съхрани дългосрочната й рентабилност. През ноември Caixa Geral de Depositos отчете чиста печалба от 641 млн. евро за първите девет месеца на 2019-а, а правителството очаква да получи дивиденти за 237 млн. евро през 2020-а.
През 2018-а Кипър получи одобрение от ЕС да отдели 3.5 млрд. евро (над 10% от БВП) за разформироване на втория си по размер кредитор Cyprus Cooperative Bank. Основният мотив на Брюксел беше, че сагата около въпросната банка е започнала доста преди създаването на европейския режим за преструктуриране и закриване на закъсали кредитори и заради това процедурата трябва да е съобразно националното законодателство. Половината от активите на Cyprus Cooperative Bank бяха необслужвани и се финансираха основно от депозити, което означаваше, че няма собственици на облигации, които да поемат част от разходите около фалита, според ЕК.
