На днешния ден през 1935 г. е роден Хѐйуд „У̀ди“ А̀лън (Heywood „Woody“ Allen) като А̀лън Стюарт Конигсберг (Allan Stewart Konigsberg), и по-известен като Уди Алън (Woody Allen) – прочутият американски режисьор, актьор, сценарист, драматург, комедиант и музикант (джазов кларинетист).
Всички негови фенове у нас имаха приятната възможност да видят на "Кинопанорама"-та един от новите му филми – "Един дъждовен ден в Ню Йорк" (A Rainy Day in New York), романтичната комедия е заснета през 2017 година.
Уди Алън е роден в Бронкс, Ню Йорк. Син е на бижутера и келнер Мартин Конигсберг (1900-2001 г.) и Нети Конигсберг (1906-2002 г.), счетоводителка в семейния магазин. Семейството е еврейско, като бабите и дядовците му са имигранти от Русия (Литва) и Австро-Унгария и говорят идиш, иврит и немски, а родителите му са родени в Манхатън. Алън има една сестра – Лети (р. 1943), която става продуцент на много от филмите му.
Уди Алън започва кариерата си като комедиен сценарист през 50-те години на миналия век, пишейки скечове и сценарии за телевизията като същевременно публикува няколко книги с къси хумористични откъси. През първите години на 60-те започва да се занимава със stand-up комедия като набляга на монолози вместо на традиционни шеги и развива образ на несигурен, интелектуален и нервен, които според самия него, не притежава в истинския си живот. През 2004 г. Comedy Central поставя Алън на четвърто място в техния списък със 100-те най-добри stand-up комици, докато класация на Guardian в Англия го поставя на трето място.
От средата на 60-те години на миналия век, Алън вече пише и режисира филми, първоначално специализирайки се в т.нар клоунада, преди да започне да създава по-драматични материали, повлиян от европейското арт кино през 70-те години, като винаги поддържа и двата жанра до ден днешен. Често е свързван като част от новата Холивуд вълна от режисьори от средата на 60-те до края на 70-те години на миналия век.
Уди Алън често участва в собствените си филми, обикновено в ролята си, която изгражда като комик. Някои от най-известните от неговите над 50 филма са "Ани Хол" (1977 г.), "Манхатън" (1979 г.), "Хана и нейните сестри" (1986 г.) и "Престъпления и прегрешения" (1989 г.). През 2007 г. самият той казва, че "Спомени от звезден прах" (1980 г.), "Пурпурната роза на Кайро" (1985 г.) и "Мач пойнт" (2005 г.) са най-добрите му филми.
Уди Алън е известен с това, че се вдъхновява от конкретни актриси в работата си и прави ред филми все с тях в главните роли. В течение на годините негови музи са били Даян Кийтън, Миа Фароу (имал е връзка и с двете), Скарлет Йохансон.
Алън е автор на три сборника с разкази – "Странични ефекти", "Квит сме" и "Без перушина". На български език е известна и подборката "Ако импресионистите бяха зъболекари".
Някои от актьорите са спечелили "Оскар" за роля във филм на Уди Алън – Даян Кийтън, Майкъл Кейн, Мира Сорвино, Даян Уийст, Пенелопе Круз и Кейт Бланшет.
Успехът идва при Уди Алън с "Ани Хол", който получава четири "Оскар"-а – за най-добър филм, за най-добър режисьор, за оригинален сценарий (с Алън Брикман), включително и за най-добра актриса за Даян Кийтън. Уди Алън пък получава номинация за най-добра мъжка роля. Същата вечер той свири с групата си, прибира се към 2 часа и си изключва телефона преди да заспи. Разбира, че е награден, едва на сутринта от филмовия си агент.
"Хана и нейните сестри" (Hannah and Her Sisters) e трагикомедия, написана и режисирана от Уди Алън, която излиза на екран през 1986 година. Филмът е първа съвместна работа на Алън с италианския оператор Карло ди Палма. Сътрудничеството им ще продължи повече от десетилетие и включва 12 заглавия. "Хана и нейните сестри" е най-сполучливата лента на автора в комерсиален смисъл, реализирайки най-високите приходи от всички негови филми. Успоредно с това, филмът е високо оценен от критиката, получавайки номинации в седем категории за наградите "Оскар", печелейки три от тях – за най-добър оригинален сценарий, за най-добър поддържащ актьор за Майкъл Кейн и за най-добра поддържаща актриса за Даян Уийст.
Другият му звезден филм е "Полунощ в Париж" (Midnight in Paris) – романтична комедия с елементи на фентъзи от 2011 година. Във филма, в който участват Оуен Уилсън, Рейчъл Макадамс, Марион Котияр, Кати Бейтс и Ейдриън Броуди, получава много положителни отзиви. Като почти всеки предишен филм на Алън и този дебютира на кинофестивала в Кан, а през май е пуснат по кината в Щатите. През януари 2012 г. "Полунощ в Париж" печели наградата за най-добър сценарий на "Златните глобуси" и получава четири номинации за "Оскар" – за филм, режисура, сценарий и декори.
За пръв път Уди Алън посещава церемонията по връчването на "Оскар"-ите през 2002-а, за да представи колажа на Нора Ефрон "New York on Film Tribute". Въпреки че избягва фестивалите и предоставя филмите си за подбор за каквито и да е било филмови призове, Алън е бил номиниран за и/или е печелил 136 награди.
Разочарован от американската публика и критика, той снима три филма в Лондон, след което се мести в Испания, където снима филма "Вики Кристина Барселона" (2008 г.).
През 2010 г. по екраните е филмът "Ще срещнеш висок тъмнокос непознат", който има малък успех.
През 2012 г. излизат наведнъж два филма с участието на Уди – "На Рим с любов" и "Париж-Манхатън".
"Син жасмин" (Blue Jasmine)е на екран през юли 2013 г. и е посрещнат изключително топло от световната кинопреса и публиката. Получава награди от критиците (особено за играта на Кейт Бланшет), които съотнасят филма с пиесата на тенеси Уйлямс "Трамвай Желание". С бюджет от 18 милиона долара филмът печели 95 милиона долара и се превръща в касов. Бланшет печели "Оскар" за главна женска роля, а филмът получава и още две номинации – за поддържаща роля на Сали Хокинс и за оригинален сценарий на Уди Алън.
През 2014 г. Уди Алън е удостоен с почетната премия "Златен глобеус на името на Сесил Демил" за изключителния си принос към световното киноизкуство.
