Президентът Румен Радев е заявил пред лидерите на страните-членки на НАТО, че вижда бъдещето на алианса не като съюз между производители и клиенти, а като партньори, които "заедно развиват своята сигурност, високите технологии и заедно произвеждат военно оборудване".
"Предизвиках дебат за една друга разделителна линия, която изобщо не се обсъжда – че страните се делят на производители и на клиенти, купувачи. Тук вече позициите са съвсем различни. Ако си силна, високотехнологична икономика, която произвежда военно оборудване за своите собствени нужди и за експорт, когато инвестираш в модернизации, всичките пари отиват в твоята икономика, в твоите хора, не подлагат на натиск социалната система. Но когато си страна с по-слаба икономика и не произвеждаш тези оръжия, 100% от разходите, които даваш за модернизации, отиват в богатите страни. За нас това вече наистина е товар, защото натоварва социалните ни системи", каза държавният глава на заключителния си брифинг след срещата на върха в Лондон. Радев е споделил на срещата откровено, че това задълбочава технологичната и икономическата пропаст между страните членки в някои отношения.
Президентът е предложил на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в дискусии да се мисли за начини за създаване на много по-силно индустриално сътрудничество и трансфер на технологии към тези държави, които купуват – като България. Това е било и предложението му и към президента на САЩ Доналд Тръмп. Радев говори пред медиите след участието си в работен обяд, на който американският президент покани държавите с разходи за отбрана, надвишаващи 2% от техните БВП.
"Предложението ми беше много конкретно и ясно – САЩ да използват стимули и да се ангажират с много по-голяма подкрепа към страните, които изразходват повече от 2 % за отбрана – за индустриално сътрудничество и трансфер на технологии", отбеляза българският държавен глава.
Радев посочи, че се поставя разделителна линия между държавите, които са с под 2 % от БВП за отбрана, и тези, които надвишават този процент. Той е изтъкнал на форума направеното от България – за тази година разходите ни за отбрана са над 2%, и то чувствително – 3,25 % от БВП.
"Ние сме втората страна в НАТО след САЩ с такъв висок разход за отбрана, като над 60 % от тези средства отиват за модернизация – за купуването на изтребителите Ф-16, с пълно авансово плащане”, напомни президентът. Той определи дискусията на срещата като много спокойна, без предишни емоции и голямото напрежение, което се е очаквало.
"Явно всички лидери осъзнават своята отговорност", отбеляза държавният глава. И допълни, че лидерите осъзнават, че предизвикателствата растат непрекъснато, а това изисква преди всичко единство, както и инвестиции в отбраната, но редица въпроси остават нерешени. Но българският президент подчерта, че генералният секретар на НАТО се е ангажирал да търси възможности за продължаване на стратегическата дискусия и да се търсят решенията на високо политическо ниво навреме, за да не се стига до кризи между съюзниците.
