Държавният бюджет за следващата година пак е една консервативна класика. Той се движи по клавишите на сметките от предходните години, мелодията е същата – все така скучна. Само от време на време надава вой някоя вувузела, за да изтъкне някое небивало негово предимство.
Основният тон е повече от оптимистичен – заложен е 3.3% икономически растеж, напук на развитието на Стара Европа, където ръстът е в затишие като пред буря.
Тук веднага може да се опонира – че Румъния е заложила растеж от 5%, а ние си падаме по по- тихата музика. С други думи, в основния икономически закон на държавата не виждаме фискална политика, тоест обвързване на бюджета с икономическото развитие. Няма реформи, няма обществен стрес. Чува се само приспивна музика.
Тихо и монотонно върви мелодията, без кулминация в музикалната форма. За първи път от десетилетия насам български бюджет е с нулев дефицит – каквото изкараме, това ще харчим. А ще харчим над 700 млн. лв. повече отколкото през сегашната година. Разбиращите от такива числа определиха , че бюджетът на държавата за догодина е преписан от тазгодишния с козметични корекции.
И се влачи протяжната песен за българската стабилност…
„Даваме мило и драго за образованието! Учителските заплати скачат със 17 на сто! Разходите за образование вече са 3.8% от Брутния вътрешен продукт!“
Това е писъкът на първата вувузела.
Не става само с ядене, както се казваше в една реклама. Защото за зла беда в дните на бюджетните разпри в парламента излезе една престижна външна оценка за образованието ни. PISA написа, че половината гимназисти са функционално неграмотни и едва 3% от тях различават „факт“ от „мнение“. Това означава, че те няма да могат да изпълняват служебни задачи дори и с ниска сложност, а ще могат да реагират само на прости команди от рода на „Копай!“ и „Донеси!“. Нещо повече – 15-годишните не могат да се справят и с елементарни битови проблеми – четат листовката за лекарството и не я разбират. И така изостават с поне 2 години от техните връстници на Запад.
Да не говорим, че тролските мнения без усилие замъгляват съзнанието им и фактите грейват с пълна сила по време на избори.
Вувузела 2: „В този тъй непредсказуем свят, България залага на сигурността си! Разходите за превъоръжаване вече достигнаха 3.2% от БВП, много над летвата на Тръмп от 2 на сто! Затова преди дни в Лондон бяхме сред 6-те държави отличнички в НАТО, които американският президент покани на сгляда“.
Тук изразходването на пари на парче е най-крещящо безумно. Сухопътните и военно-морските ни сили тънат в нищета, а всъщност потенциалните заплахи са през морето и по суша от юг, където се тълпят бежанците.
Вувузела 3: „Здравеопазването ни е приоритет! Парите както всяка година се увеличават и в този сектор – този път с почти 500 млн. лв!“.
Но парите за здраве затвърждават статуквото. Тъжно е, че срещу 5 млрд. бюджетни лева публичен ресурс стоят още поне толкова лични плащания. Значи един път с осигуровките си финансираме болниците, а когато имаме нужда от лечение в тях, плащаме втори път от джоба си още толкова – при неясен резултат от лечението, в лечебни заведения – търговски дружества, в които преобладават бизнес интересите и чрез клинични пътеки, които ги захранват с ресурс…
Най-мощната вувузела обаче бучи в социалната област. „Вдигаме минималната пенсия, минималната заплата, заплатите в държавния сектор, вдигаме, вдигаме!“
Да-а-а, и съвсем не накрая – в бюджет 2020 има силен разходен акцент върху чиновниците. Те ще са първа грижа на Партията и Държавата през следващите не една, а две години, защото там е твърдото ядро от гласоподавателите на управляващата партия. А парламентарните избори не са толкова далече.
Планирано е и увеличение на възнагражденията в съдебната система с около 10 на сто.
С 15% ще бъдат увеличени заплатите на социалните работници в Агенцията за социално подпомагане през следващата година.
От 1 юли 2020 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 г., „скачат“ с 6,7 на сто.
За да има радост навсякъде.
Поантата е, че Бюджет 2020 е копие на предишни бюджети, в него не са заложени никакви реформи. Той не е инструмент за икономическа политика. Той не прави реформи. Не обезпечава приоритети. Иде реч само за безконтролно наливане на повече средства – безогледно, без да се търси ефект и ефективност
