На днешния ден през 1901 г. са раздадени първите Нобелови награди. За постиженията си във физика тя е връчена на Вилхелм Рьонтген. На 8 ноември 1895-а германският физик открива и документира електромагнитно излъчване, известно днес като рентгеново. Апаратът, създаден от Рьонтген за тази цел, е познат като рентгенов апарат. Той нарича лъчението Х-лъчи, тъй като тяхната природа е била непозната.
За постижения в химията наградата отива при Якоб Вант-Гоф, за физиология и медицина – при Емил Беринг, за литература – при Рене Сюли Прюдом, а за мир – при Фредерик Паси и Жан Анри Дюнан.
От десетилетия отличията си връчват в Концертната зала в Стокхолм – столицата на Швеция.
Френският поет и есеист Рене Франсоа Арман Прюдом (на френски: René Armand François Prudhomme), известен като Сюли Прюдом (на френски: Sully-Prudhomme), е първият носител на Нобеловата награда за литература за 1901 година.
Сюли Прюдом е роден на 16 март 1839 г. в Париж, Франция, в семейството на търговец. Баща му умира, когато той е едва двегодишен и детството му преминава в изключителна бедност. Майка му е принудена да се пресели в къщата на брат си.
На осемгодишна възраст Прюдом постъпва в лицея "Бонапарт", където се увлича от математиката, философията и класически езици. След като завършва лицея се готви да постъпи в политехническото училище с намерение на стане инженер, но сериозно заболяване на очите го принуждава да се откаже.
За да изкарва прехраната си, става служител в стоманолеярния завод "Шнайдер – Крьозо", но скоро напуска и се връща в Париж, където известно време учи право. През 1860 г. постъпва като чиновник в кантора на нотариус, а вечер изучава литература, философия, пише поезия и през 1865-а излиза от печат първият му поетичен сборник "Строфи и поеми" (на френски: Stances et Poèmes), подписан с псевдонима Сюли Прюдом (пълното име на баща му). Френският критик Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов дава висока оценка на тази първа книга, а всеобщото одобрение го окуражава да се посвети изцяло на литературата. На следващата година издателят Алфонс Льомер включва стиховете на Сюли Прюдом в сборника, озаглавен "Съвременният Парнас" (на френски: Le Parnasse contemporain), който става литературен манифест на "парнасците" – млади поети, застанали срещу лирическата екзалтираност на романтическата школа.
В началото на 1870 г. поетът е потресен силно, когато в продължение на буквално няколко дена умират майка му, чичо му и леля му. През юли същата година започва Френско-пруската война и Прюдом постъпва като доброволец в опълчението. Продължителната обсада на Париж от пруската армия и тежкият живот във военното време съсипват здравето му и той получава парализа на нозете. По време на лечението пише патриотични стихове, които излизат в книгата "Военни впечатления" (на френски: Impressions de la guerre, 1870 г.).
През 1881-а Сюли Прюдом е избран за член на Френската академия.
През 1901 г. той става първият лауреат на Нобеловата награда за литература: "за забележителни литературни достойнства, висок идеализъм и художествено съвършенство, а също за необичайно съчетание на душевност и талант, за което свидетелстват неговите книги". Това е неочаквано за всички, които смятат за най-вероятния претендент Лев Толстой. Международният спор и жестоката критика от страна на някои литературни среди, които считат, че Прюдом не е достоен за тази премия, влошават здравето му. Заради парализата той не участва лично при награждаването и дипломата му на лауреат е връчена на посланика на Франция в Швеция. Нобеловата премия той подарява за издаване на първи поетични книги на млади френски поети.
Вече сериозно болен, поетът се обръща към християнската апологетика на Блез Паскал и пише трактата "Истинската религия на Паскал" (на френски: La Vraie Religion selon Pascal, 1905 г.). В произведението си "Психология на свободния избор" (на френски: Psychologie du libre arbitre, 1906 г.) Сюли Прюдом стига до извода, че свободата на избора е заложена в природата и следователно е оправдана.
Сюли Прюдом умира на 6 септември 1907 година във вилата си в Шатне Малабри край Париж на 68-годишна възраст. Погребан е в гробището Пер Лашез (Cimetière du Père Lachaise) – най-голямото гробище в Париж и сред най-известните в света. Наречено е на Франсоа де ла Шез, изповедник и духовен водач на Луи XIV, в чиято градина е изградено.
По стихове на поета Сюли Прюдом композиторите Габриел Форе и Цезар Франк създават музика.
