Във Варна, макар и да е облачно, настроението не е минорно. Въпреки че е и петък 13-ти! Причината е чисто музикална. В 19 часа, във варненския Фестивален и конгресен център, започва мултимедийният концерт на италианския режисьор Никола Д’Агнели – „Четирите годишни . времена от четирима композитори“. Диригент е Джана Фратта, а сценограф – Валентина Савино.
Оркестърът на Държавна опера Варна ще изпълни „Четири картини от Италия“ за флейта, октавино и струнни на Роберто Ди Марино. Италианският композитор е роден през 1956 г. в Тренто и съчетава в композициите си джаз звучене с хорови изпълнения. Като солисти в „Четири картини от Италия“ ще чуем цигуларят Дино де Палма и флейтистката Сара Рулли.
След това ще прозвучи „Пролетта“ от Астор Пиацола, роден през 1921 г. в аржентинския град Мар дел Плата. Тази танго музика е част от композицията му „Четирите годишни времена“, създадена през 1965 г. и вдъхновена от едноименното произведение на Антонио Вивалди.
Ще бъде изпълнено и „Лятото“ на родения през 1966 г. в Долна Саксония Макс Рихтер. За него е характерен минималистичният стил и провокираните ярки асоциации. Той е познат и на българския кинозрител с музиката си към „Последните дни на Марс“ на режисьора Рори Робинсън.
Произведението „Есен“, което публиката във Варна ще чуе, е на още един композитор, чиято музика е определяна като минималистична. Става дума за родения през 1937 г. в Балтимор Филип Глас, който лично не харесва етикета „композитор – минималист“. Той е един от творците, оказал най-силно влияние върху развитието на музиката в края на ХХ век. Композира много опери за учени, тъй като преди да се посвети изцяло на музиката, следва математика и философия. Операта му „Айнщайн на плажа“ (1976 г.) се смята за едно от най-значимите му произведения. Има три номинации за "Оскар" в категорията "Филмова музика": 1997 г. – за „Кундун“ на Мартин Скорсезе, 2002 г. – за „Часовете“ на Стивън Долдрии 2006 г. – за „Записки по един скандал“ на Ричард Еър.
Накрая ще бъде изпълнена и оригиналът на „Зимата“, публикувана от Антонио Вивалди в една партитура с другите три "сезона" на „Четирите годишнини времена“ през далечната 1725 година.
